— Доста дълго се справяхме така с тях.
Но сега фермерите бяха изчезнали някъде в равнината. Или лежаха мъртви на билото на Разлома. Беше само въпрос на време Обществото да го разбере и да реши да слезе отново тук.
Никой не осъзнаваше това по-добре от Хънтър. Трябваше да побързаме.
— Преди се катерехме навсякъде — каза той. — Разломът беше само наш.
Сведе поглед към въжето в ръцете си. Отново си спомняше, че всичко вече е свършило, че всички си бяха отишли. Човек не смята, че е възможно да се забрави такова нещо, но понякога го правиш — за миг или два. Все не можех да реша дали това бе хубаво или лошо. Забравянето ти позволява да живееш без болка, поне известно време, но след това спомените се стоварват върху теб още по-силно.
Всичко боли. Понякога, в моменти на слабост, ми се искаше червените таблетки да ми бяха подействали. Толкова много смърт трябваше да забравя.
— Видяхме тела на върха на Разлома — обади се Инди Погледна нагоре към канарата, оценявайки маршрута. — Имаха сини следи по ръцете си като теб. И те ли са били фермери? Защо са се изкачили горе, ако е било по-добре да изчакат Обществото да слезе тук долу?
Против волята си все пак й се възхищавах. Тя имаше смелостта да задава на Хънтър тези въпроси, чиито отговори аз също бих искал да науча, но не се осмелявах да попитам.
— Онова място горе е единственото достатъчно широко и равно, за да може Обществото да приземи въздушните си кораби — каза Хънтър. — Напоследък по някаква причина бяха станали по-агресивни и правеха по-сериозни опити да влязат в Разлома, а ние не можехме да охраняваме всички каньони. Само този, в който се намира градът ни.
Направи още един възел и стегна въжето.
— За пръв път в историята на нашата комуна имахме разцепление, което не можахме да преодолеем. Някои от нас искаха да се качим и да се борим, така че Обществото да си тръгне. Другите предпочитаха да избягат.
— Ти на коя страна беше? — попита Инди.
Той не отговори.
— Тези, които са прекосили равнината — продължи да го притиска за още информация Инди, — успяха ли да се присъединят към Бунта?
— Мисля, че засега си казахме достатъчно — отвърна Хънтър. Изражението на лицето му беше каменно въпреки умоляващия поглед на Инди, която искаше да разбере още. Тя затвори уста, но той само й подаде въжето. — Ти имаш най-много опит в катеренето.
Не беше въпрос. Някак си можеше да преценява такива неща.
Тя кимна и почти се усмихна, като вдигна очи към скалите над нас.
— Преди обичах да се измъквам и да се катеря. Близо до нашата къща имаше подходящо място.
— Обществото ти е позволявало да се катериш? — попита я Хънтър.
Момичето го погледна замислено.
— Не ми беше позволено. Но намирах начин да го правя, без да разберат.
— Двамата с теб ще теглим по един човек след себе си — каза й фермерът. — Така ще стане по-бързо. Ще можеш ли да се справиш?
Инди се разсмя.
— Внимавай — предупреди я Хънтър. — Скалите тук са различни.
— Знам — отвърна тя.
— Ти ще можеш ли да се изкачиш сам? — обърна се той към мен.
Кимнах. Не му казах, че и без това предпочитах да бъде така. Ако паднех, поне нямаше да повлека някого със себе си.
— Вие минете първи, аз ще гледам.
Инди се обърна към Касия и Илай.
— Кой от вас иска да дойде с мен?
— Илай, ти избери пръв — отвърна Касия.
— Аз искам с Кай — каза момчето веднага.
— Не — обясни му отново Хънтър. — Кай няма толкова опит в катеренето, колкото имаме ние.
Илай отвори уста, за да се възпротиви, но аз поклатих глава. Той ме погледна, после направи крачка и застана до Инди. Стори ми се, че видях лека усмивка на задоволство да пробягва по лицето й, преди да се обърне отново към скалата.
Наблюдавах Касия, докато се закачаше с металните скоби към въжето на Хънтър. После проверих дали Илай се е закачил правилно и всичко е наред с въжето им. Когато вдигнах глава, Хънтър бе готов да потегли. Касия беше стиснала здраво зъби и се бе концентрирала върху това, което й предстоеше да прави.
Не се притеснявах за изкачването. Хънтър явно беше добър катерач, а и имаше нужда от Касия, за да му помогне за Галерията. Повярвах му, когато каза, че иска да разбере защо Обществото е направило там това нещо, каквото и да бе то. Все още мислеше, че ако разбере „защо“, щеше да има някакво значение. Не знаеше, че да си наясно с причината никога не е достатъчно, за да се примириш с постъпките на хората.