— Те ни убиват, за да запазят себе си — каза той.
Всички погледи бяха насочени към него. За един див импулсивен миг се изкуших да се присъединя към трошенето. Щях да отворя всички вратички на тези шкафове, да грабна нещо — пръчка, може би. Щях да се затичам между редиците със стъклени тръбички, сияещи в синьо и сребристо, окъпани от светлина. Щях да прокарам пръчката по тях, за да видя дали ще изкарам някаква мелодия — както дрънчат висящите от дърветата стъклени камбанки. Чудех се дали мелодията на тези чужди животи ще бъде гневна и неправилна или пък силна, чиста и нежна, истинска музика. Но не постъпих така. Направих нещо съвсем различно, докато всички зяпаха Хънтър.
Той отвори ръката си и погледна към кръвта и гъстата течност по дланта си. Не го исках, но просто не можах да се въздържа и забелязах името на етикета: Търстън, Морган Погледнах отново към фермера. Счупването на такава тръбичка изискваше много сила, но за него явно не беше проблем. Направи го без всякакво усилие.
— Защо? — попита той. — Как? Нима са открили начин да връщат мъртвите към живот?
Всички се втренчиха в мен, очаквайки да му обясня. Обзеха ме гняв и разочарование. Защо смятаха, че знам всички отговори. Защото бях „най-истинският“ член на Обществото тук? Но имаше неща, които не разбирах, неща, отчасти свързани с Обществото и отчасти с мен.
Кай постави ръка на рамото ми.
— Касия — каза тихо той.
— Не съм Ксандър! — изкрещях аз, прекалено високо и думите ми отекнаха в кънтящата пещера. Кай примигна от изненада. — Не разбирам нищо от медицина. Или от таблетки. Или от съхранение на проби. Или пък какво може или не може да направи Обществото. Не знам докъде са се развили технологиите им.
За миг всички останаха мълчаливи. После се обади Инди.
— Тайната на Ксандър — каза тя, обръщайки се към Кай. — Това има ли нещо общо с теб?
Кай отвори уста, за да каже нещо, но преди да проговори, всички я видяхме — малка червена светлина, блещукаща в най-горната част на шкафа, който Хънтър беше отворил.
Отново ме прониза страх, но този път не знаех от какво се плаша повече — от Обществото или от Галерията, която ни бе уловила в своя плен.
33.
Кай
Хънтър се пресегна за втора стъкленица и строши и нея в ръката си.
— Да се махаме оттук — казах на Касия и на останалите. — Тръгвайте!
Инди не се поколеба, обърна се, затича се към входа на пещерата и се плъзна между камъните.
— Не можем да го оставим тук — каза Касия, взирайки се в Хънтър, който в момента не виждаше и не чуваше нищо друго, освен звука на тръбичките, които трошеше в ръцете си.
— Ще се опитам да го накарам да дойде с нас — обещах й аз. — Но вие трябва да тръгвате. Сега!
— Имаме нужда от него, за да изкачим отново стената — каза тя.
— Инди ще ти помогне. Тръгвай. Няма да се бавя много.
— Ще ви чакаме горе, преди да пресечем — обеща Касия. — На Обществото ще му е нужно доста време, докато дойде тук.
Освен ако вече не са в района, помислих си аз. Тогава може да е въпрос на минути.
След като те тръгнаха, се обърнах към Хънтър.
— Трябва да спреш. Върни се с нас.
Той поклати глава и счупи още една стъкленица.
— Можеш да опиташ да настигнеш фермерите, които са тръгнали да прекосят равнината — казах аз.
— Сигурно вече са мъртви — отвърна той.
— Да не би да са се опитали да се присъединят към Бунта? — попитах аз.
Хънтър не отговори.
Не се опитах да го спра. Една тръба, хиляда — каква щеше да бъде разликата? Обществото бе разбрало за пробива така или иначе. Част от мен искаше да се присъедини към Хънтър. Когато си загубил всичко, защо да не вземеш каквото можеш, преди да дойдат за теб? Спомних си това чувство. Друга, по-мрачна част от мен мислеше още нещо. Ако той не дойде с нас, няма да каже на Касия за Бунта и как да намери бунтовниците. А аз съм сигурен, че той знае.
Отидох до входа на тайния тунел и намерих един камък. Върнах се при Хънтър и му го подадох.
— Опитай с това, ще стане по-бързо.
Той не каза нищо, но взе камъка от ръката ми, вдигна го над главата си и го стовари с пълна сила върху цяла редица стъкленици. Чух как се чупят и стъклата се посипват по пода, докато се пъхах в тунела, за да изляза отново в каньона при другите.
Когато се озовах навън, повдигнах глава и се ослушах за шум от въздушни кораби. Нищо. Все още.