Инди се бе спотайвала дълго време. Беше мълчала. Бе се крила. Беше бягала. Поставих ръката си до нейната. Не докоснах пръстите й, но тя видя белезите по ръцете ми. Имах белези от живота, който бях водил тук като дете, каквито нито един Гражданин не би трябвало да има. Тя ги погледна по-внимателно.
— От колко време? — попита след миг.
— Какво?
— От колко време си Отклонение?
— От съвсем малък. Бях на три години, когато ни рекласифицираха.
— Кой беше виновен за това?
Нямах желание да й отговарям, но чувствах, че сме на ръба. Сякаш тя се държеше за стените на каньона. Ако направех погрешно движение, щеше да погледне през рамо, да се пусне и да рискува с бездната. Трябваше да й дам поне малко парченце от своята история.
— Баща ми. Бяхме Граждани в Обществото. Живеехме в една от Граничните провинции. После Обществото го обвини, че има връзки с въстанието и ни изпрати във Външните провинции.
— А той беше ли бунтовник?
— Да. И когато се преместихме във Външните провинции, убеди хората от нашето село да се присъединят към неговата идея. Почти всички умряха.
— Ти обаче още го обичаш.
Бях на ръба заедно с нея. Сега тя знаеше. Трябваше да й кажа истината, ако исках да я задържа. Поех си дълбоко дъх.
— Разбира се, че го обичам.
Казах го.
Ръката й беше отпусната на пода, върху напуканите дъски, близо до моята. На светлината от лъча на фенерчето ми дъждовните капки падаха като златисти и сребристи сълзи отвън през прозореца. Без да помисля, докоснах нежно пръстите й.
— Инди, аз не съм Лоцманът.
Тя поклати глава. Не ми вярваше.
— Просто разчети картата. След това ще знаеш всичко.
— Не — отвърнах аз. — Не искам да знам всичко. Искам да знам твоята история.
Беше жестоко от моя страна, защото когато някой знае историята ти, те познава целия. И тогава може да те нарани. Ето защо споделях моята късче по късче дори с Касия.
— Ако тръгна с теб, трябва да те познавам.
В момента я лъжех. Нямаше да тръгна с нея към Бунта, каквото и да станеше. Дали го усещаше?
— Всичко е започнало, когато си избягала — подтикнах я аз.
Тя ме погледна колебливо. Внезапно ми се прииска да се пресегна и да я прегърна силно, независимо че бе толкова упорита и опърничава. Не по начина, по който прегръщах Касия. Просто като човек, който също знае какво означава да си Отклонение в този свят.
— Всичко започна, когато избягах — каза тя.
Наклоних се към нея. Инди заговори тихо и с толкова нежен глас, че отначало не можех да повярвам, че е нейният.
— Исках да избягам от трудовия лагер. Когато ме вкараха отново във въздушния кораб, помислих, че съм изгубила и последния си шанс да се махна. Знаех, че ще умрем във Външните провинции. После видях Касия на кораба. Тя не принадлежеше на това място, дори не трябваше да е в лагера. Бях преровила нещата й и знаех, че не е Отклонение. Замислих се. Защо се беше качила на кораба? Какво търсеше?
Гледаше ме право в очите, докато говореше, и виждах, че казваше истината. За пръв път бе напълно открита с мен. Когато не се отбраняваше срещу всичко и всички, беше красива.
— После в селото чух Касия да говори с онова момче за Лоцмана и за теб. Искаше да те последва и тогава за пръв път ми хрумна, че ти може да си Лоцманът. Мислех, че Касия знае, че ти си Той, но просто го пази в тайна от мен.
Разсмя се.
— По-късно осъзнах, че не ме беше лъгала. Не ми беше казала, че ти си Лоцманът, защото самата тя все още не е осъзнала, че е така.
— Тя е права — казах отново. — Не съм аз.
Инди поклати решително глава.
— Добре. Ами червената таблетка?
— Какво имаш предвид?
— Не ти действа, нали?
Не казах нищо, но тя знаеше отговора.
— И на мен не ми действа. Обзалагам се, че и с Ксандър е същото, нали?
Не изчака да потвърдя или да отрека.
— Мисля, че някои от нас са специални. Бунтът ни е избрал по някакъв начин. Защо иначе всички ще сме имунизирани към таблетката?
Гласът й бе изпълнен с въодушевление и отново разбирах как се чувства. Да преминеш от състояние на отхвърлен към това да бъдеш избран, защото си специален — това искат всички Отклонения.
— Ако сме такива, защо Бунтът не прави нищо, за да ни спаси, когато обществото ни изпрати тук да умрем? — напомних й аз.
Инди ме погледна намусено.