— А защо да го правят? Ако не успеем сами да открием път до тях, значи не заслужаваме да бъдем част от въстанието — повдигна гордо брадичка. — Не знам какво точно пише на тази карта, но знам, че ни дава указания как да стигнем до Бунта. Майка ми каза, че ще бъде точно така. Черното място е океанът. Там, където са думите, е остров. Просто трябва да стигнем там. И аз бях тази, която намери картата. Не Касия.
— Завиждаш ли й? — попитах аз. — Затова ли й позволи да глътне синята таблетка?
— Не — изненадано каза Инди. — Не видях, че я взема. Ако бях, щях да я спра. Не искам тя да умира.
— Да, но искаш да я оставим тук, както и Илай.
— Това е съвсем различно. Обществото ще я намери и ще я върне там, където й е мястото. Ще бъде добре, Илай също. Той е малък, сигурно е тук погрешка.
— А ако не стане така?
Тя ме изгледа изпитателно.
— И преди си оставял хора зад себе си и си бягал. Не се прави, че не разбираш.
— Няма да я изоставя.
— Не съм си и мислила, че ще го направиш — каза Инди. Но всъщност не бе победена, тя беше искала да ме доведе до тук. — Отчасти и затова ти дадох листчето с думите за тайната на Ксандър. За да ти напомни, ако се стигне до това.
— Какво да ми напомни?
Момичето се усмихна.
— Че ще бъдеш част от Бунта по един или по друг начин. Не искаш да избягаш и да дойдеш с мен. Добре. Но независимо от всичко, ти пак ще се присъединиш към тях.
Пресегна се за минипорта и аз й позволих да го вземе.
— Ще го направиш, защото искаш Касия, а пък тя иска това.
Поклатих глава. Не.
— Не смяташ ли, че ще е по-добре за теб, ако си един от бунтовниците? — попита гневно Инди. — Дори самият лидер? Защо иначе тя да избере теб, когато би могла да има Ксандър?
Защо Касия би избрала мен?
Прогнозирана работна длъжност: работник в Хранителния център, селянин примамка.
Прогнозиран шанс за успех: няма такъв за Отклонения.
Прогнозирана продължителност на живот: 17. Изпратен да умре във Външните провинции.
Касия ще спори, че не ме възприема по начина, по който ме вижда Обществото, ще каже, че техният списък няма никакво значение за нея. И аз знаех, че наистина е така. Това бе едно от нещата, заради които я обичах. Но не мисля, че би ме избрала, ако знаеше тайната на Ксандър. Инди ми даде това листче, защото искаше да ме удари по болното място — моята несигурност за отношенията на Касия и Ксандър. Но това листче — и тайната — означаваше много повече, отколкото самата тя предполагаше.
Нещо явно бе проличало на лицето ми — истината, може би. Очите й внезапно се разшириха и почти виждах мислите й, как подреждат парченцата по местата им: нежеланието ми да се присъединя към Бунта; лицето на Ксандър на микрокартата. Собственото й влечение към него и решителността й да намери Бунта. Ясният, логичен ум на Инди й помогна да види цялостната картина, която й разкри истината.
— Това е — каза тя с убеден глас. — Не можеш да й позволиш да отиде в Бунта без теб, защото ще я загубиш.
Усмихна се.
— Защото това е тайната: Ксандър е част от Бунта.
Беше седмица преди Тържеството на Подбора. Намериха ме, докато се прибирах у дома, и ми казаха: „Не си ли уморен да губиш, не искаш ли да печелиш, не искаш ли да се присъединиш към нас, с нас ще можеш да побеждаваш“. Казах им „не“. Казах им, че съм виждал как губят и предпочитам да губя по своя начин.
Ксандър дойде при мен на следващата вечер. Бях в предния двор и садях новорози, защото Патрик и Айда ги обичаха. Той застана до мен, усмихна се и се държеше така, че отстрани всеки би помислил, че си говорим за нещо съвсем незначително и ежедневно.
— Присъедини ли се? — попита ме с усмивка.
— Да се присъединя към какво? — направих се, че не разбирам. Избърсах потта от лицето си. По онова време обичах да копая, нямах никаква представа колко много щях да намразя тази работа по-късно.
Ксандър коленичи до мен и се престори, че ми помага.
— Към въстанието — каза спокойно. — Срещу Обществото. Потърсиха ме тази седмица. Ти също си част от него, нали?
— Не — отвърнах аз.
Очите му се разшириха от изненада.
— Мислех, че си. Бях сигурен.
Поклатих глава.
— Очаквах двамата да бъдем заедно в това.
Звучеше странно, някак объркано. Никога преди не бях чувал Ксандър да е объркан за нещо.
— Предполагах, че знаеш за въстанието отпреди и дори вече си се присъединил.
Замълча за миг.