Малко по-късно Маги остави другите, за да влезе при Тони сама, под претекст, че иска да се помоли за него, но не желае да ги кара да се чувстват неудобно, в случай че се поразгорещи. С разбиращо намигване Кларънс й прошепна:
- И аз ще се моля.
Маги се записа на рецепцията и когато наближи стаята на Тони, видя оттам да излиза лекар с бяла манта.
- Маги - обади се Тони, - все още ли е у теб онова писмо, което взе от сейфа?
- Онова за Анджела ли? - прошепна тя, стараейки се да движи възможно най-малко устните си.
- Не, не това, а другото. У теб ли е?
-Да.
- Дай го на лекаря, който току-що излезе от стаята ми. Побързай, преди да се е отдалечил.
- Извинете - извика Маги след лекаря, който спря и се обърна. - Простете, че ви притеснявам, но трябва да ви дам… - Тя затършува из дамската си чанта, откъдето накрая извади писмото, върху което бе написано „Да послужи където трябва“. - …това писмо.
- За мен ли е? - изненада се лекарят, пое плика и го отвори. След като прегледа съдържанието на листа, който извади отвътре, кимна: - Добре! Очаквах това. Декларацията за отказ от реанимация на господин Спенсър.
- Какво? - възкликна Маги и грабна писмото от ръката му. Беше стандартната бланка, използвана от болничните заведения. Тони беше поставил отметки в повечето от кутийките, обозначаващи специфични процедури: ентерално хранене, интравенозна хидратация и механична вентилация. Така попълнена, декларацията не просто даваше позволение на лекарския екип, но директно ги инструктираше да изключат механичния вентилатор, който поддържаше дишането му.
- Простете - каза лекарят и бавно издърпа декларацията от пръстите на Маги, - но този документ ще ни позволи да постъпим според желанията на пациента и…
- Знам какво ви позволява този документ - рече рязко Маги, завъртя се и побърза да се отдалечи, преди да си е изпуснала нервите. Влезе в стаята на Тони, където за нейна радост нямаше никой от болничния персонал.
- Тони! Какви ги вършиш? - попита го тя с гневен шепот, тъй като се страхуваше да не я изгонят като предния път. - Това е лудост! Да не би да мислиш, че тази декларация няма никакво значение? Може би смяташ, че механичният вентилатор няма да ти е необходим, след като ще се изце-ляваш? Кажи ми какво си намислил? - Тони не отговори и Маги отиде до леглото и сложи ръце на тялото му. - Моли се, Тони! - Тя го разтърси, защото най-сетне се бе досетила за неговия замисъл. - По дяволите, Тони, умолявам те… моли се да бъдеш спасен.
Той плачеше.
- Не мога! Маги, цял живот живях заради самия себе си, а сега най-сетне съм готов да престана да го правя.
- Но, Тони - настояваше тя, - това е самоубийство. Спомни си за своя дар. Ти имаш възможността да се спасиш. След това ще можеш да помагаш на хора, които не знаят това, което ти знаеш. Вземи живота си в собствените си ръце.
- Не, Маги, няма да го направя! Точно това няма да направя! Няма да взема живота си в собствените си ръце. Ако Бог е решил, че трябва да продължа да живея поради някаква причина, тогава нека Той самият ме спаси. Аз не съм способен да го направя сам.
- Но, Тони - не спираше да го умолява Маги, в чиято душа нахлуваше на вълни мъката, - ако направиш това, ще умреш! Не разбираш ли? Аз не искам да умираш.
- Маги, мила Маги, отлично разбирам. Не можеш да си представиш какво ми струва това решение, но вече разбирам. Бил съм мъртъв. През по-голямата част от живота си съм бил мъртъв, без дори да го осъзнавам. Мислех, че живея, ала всявах ужас у всички, защото бях мъртвец. Но вече не е така. Сега съм жив. За първи път в живота си съм жив, свободен и способен да направя наистина свободен избор. Затова решението ми е окончателно. Избирам живота… за себе си… и за Линдзи.
Маги се свлече на пода и се разрида неудържимо. В този момент й се искаше да се втурне навън, да се махне от тази стая, да не участва в замисъла на Бог. Бремето беше смазващо и тя изпита гняв към себе си заради искрицата радост, която проблесна в нея, заради Линдзи. Мъката за Линдзи и мъката за Тони се сляха в едно и заедно я накараха да се изправи на крака. Дишайки на пресекулки, тя положи усилие да възвърне самообладанието си. Накрая попита:
- Тони, сигурен ли си?
Мина известно време, докато самият Тони успее да се съвземе от своите и нейните емоции.
- По-сигурен съм в това, отколкото във всяко друго решение, което съм взимал някога. Това е правилният избор, Маги. Знам, че е така.
Маги отиде до мивката и наплиска лицето си с вода. Не смееше да погледне в огледалото, за да не срещне погледа на Тони. Накрая се усмихна и кимна.
- Добре тогава. Не разполагаме с много време. Казваш, че си сигурен?