Накрая Маги наруши мълчанието:
- Не знам как ще продължа да живея, Тони, животът ми се промени благодарение на теб. Към по-добро. Скъп си ми и не знам как да се примиря с мисълта, че ще си идеш. Не знам как да се сбогувам с теб. Знам само, че в сърцето ми ще остане празнина, която би могла да бъде запълнена единствено от теб.
- Никой никога не ми е казвал нещо подобно. Благодаря ти. Маги, има три последни неща, които трябва да ти кажа.
- Добре, но не ме карай да плача. Изплаках си очите.
Тони направи кратка пауза, преди да продължи:
- Маги, ще започна с една изповед. Един ден можеш да преразкажеш на Джейк всичко, което сега ще чуеш. Аз така и не събрах смелост да му го разкрия сам. Наистина съм страхливец, но… Просто не мога, твърде много ме е страх….
- Маги търпеливо го изчака, докато той намери думи, с които да започне. - Когато навремето с брат ми се разделихме, вината за това беше моя. Джейк разчиташе на мен за всичко и аз се грижех за него, докато не попаднахме в едно конкретно приемно семейство. От разговор на разговор стана ясно, че имат намерението да осиновяват, но само едно дете. Аз отчаяно исках да съм този, когото ще осиновят. Исках отново да се почувствам приобщен, да имам дом.
- Тони никога не бе споделял това пред никого и сега видимо се бореше със срама заради своята тежка тайна. -Затова им наговорих куп лъжи за Джейк. Той беше по-малкият, по чистосърдечният, по-податливият на възпитание, тоест имаше по-голяма вероятност да предпочетат него. И аз започнах да си измислям всякакви ужасни неща за него и да им ги разказвам. Предадох брат си и го направих така изкусно, че той никога не разбра. Един ден пред къщата спря кола на организацията за приемни грижи, за да отведе Джейк. Той риташе, крещеше, беше се вкопчил в крака ми. И аз се бях вкопчил в него, защото и аз страдах, но, Маги, част от мен се радваше, че го отвеждат… Той беше всичко, което имах. Погубих истинската любов в името на илюзията, че ще си имам семейство. - Тони замълча, трябваше му време, за да се съвземе. А на Маги й се щеше да можеше да вземе това заблудено момче в обятията си. - Няколко седмици по-късно се събраха всички членове на семейството и ме повикаха. Обявиха, че са взели важно решение -решението да осиновят дете. Но нямало да осиновят мен, а бебе. И така, малко по-късно същия ден дойде социален работник, който ме отведе при други двама „прекрасни“ приемни родители, които с вълнение очаквали пристигането ми. Мислех си, че познавам самотата, но това, което ме връхлетя, беше чудовищно… Маги, трябваше да се грижа за Джейк. Та той си нямаше никой друг! Аз бях неговият по-голям брат, доверяваше ми се изцяло. Но не оправдах доверието му, дори сторих нещо много по-лошо - предадох го.
- О, Тони - каза съчувствено Маги, - така съжалявам. Но тогава си бил само малко момче. Толкова е тъжно, че на едно дете се е наложило да прави подобни избори.
- След това в живота ми се появи Гейб и за първи път държах в ръцете си някого, който бе част от мен и обичах безмерно. Опитах се да бъда добър баща, но… изгубих и него. На Анджела не дадох никакъв шанс. Бях толкова ужасен да не изгубя и нея, че никога не се отпуснах да я прегърна, да я обичам… А после и Лори…
Беше разкрил сърцето си, думите му все още изпълваха пространството като утринна мъгла. Товарът беше паднал от плещите му и го бе обзела внезапна лекота.
Двамата продължиха да мълчат, преживявайки емоциите си. Накрая Тони дълбоко въздъхна и попита Маги:
- У теб ли е синята кутийка?
- Разбира се.
Маги я извади от чантата си.
- Искам да я предадеш на Джейк. В нея е единствената вещ, която ми остана от майка ми. Даде ми я само няколко дни преди да почине, сякаш бе предусетила смъртта си. Тя я получила от своята майка, която на свой ред я получила от своята. Каза ми един ден да я подаря на жената, която обичам, но аз никога не съумях да обикна когото и да било. Виждам, че Джейк обаче е способен да обича. Нека един ден я даде на своята избраница.
Маги внимателно вдигна капака на кутийката. Вътре имаше тънка златна верижка и прост златен кръст.
- Красиво колие, Тони. Ще го предам на Джейк. Надявам се след време да го видя на шията на Моли.
- Да, и аз - призна Тони. - Бих бил щастлив, ако това стане.
- А какво е последното, което искаше да ми кажеш?
- То, мисля, е най-важното от трите и може би ще ми е най-трудно да го произнеса… Маги, обичам те! Съвсем искрен съм, много те обичам!
- Знам, Тони, виждам го. И аз те обичам. По дяволите, защо изобщо си сложих грим днес!
- Добре тогава, да не се измъчваме повече. Целуни ме за сбогом и се връщай при семейството ми.