Мнозина ми помогнаха по отношение на медицинските термини. Благодаря на Крие Грийн от организацията „Рис-пондър Лайф“; на Хедър Доти, медицинска сестра, която работи в службата за превоз на болни „Лайф Флайт“ и в травматологично отделение - тя ми помогна за сцената с падането на Тони и загубата на съзнание; на Боб Кози, Антъни Колине и особено на Трейси Джейкъбсън, които ме допуснаха в централата за приемане на обаждания на номер 911 „Клакамас Каунти“ в Орегон Сити, щата Орегон, и ми позволиха да задам всичките си въпроси, чиито отговори ми помогнаха да придам на разказа си достоверност; на сестрите и останалия медицински персонал на болницата към Орегонския университет за здраве и наука (особено на служителите в отделението за интензивни грижи на неврологията) и детската болница „Дорнбехър“ (по-специално на лекарите и сестрите в отделението „Хематология и онкология“), както и на моя приятел, пенсиониралия се неврохирург д-р Лари Франкс.
Работата върху този аспект от историята ме срещна с невероятни хора, които се борят на самата фронтова линия с човешкото страдание и бедствията. Човек обикновено не се среща с тях, докато не го сполети някаква беда. Доброволци, пожарникари, парамедици, полицаи, служители в централата на 911, техници, лекари и сестри, всички те са хора с безценни сърца, които ни помагат да преодоляваме връхлетелите ни трагедии. На тях от името на всички, които забравят за самоотвержената им работа и често я приемат за проста даденост, аз казвам от все сърце: благодаря, благодаря, благодаря!
Благодаря и на Чад и Робин, че ми позволиха да пиша в тяхното красиво убежище в Отър Рок, както и на семейство Мъмфорд, задето ми предоставиха подобно кътче близо до Маунт Худ. Без тях романът ми едва ли щеше да стигне навреме до печатарските преси.
Благодарен съм и на моя приятел Ричард Туис и племето лакота - ако са прочели книгата ми, вече знаят как са ми помогнали. Всеки от нас се нуждае от своя Баба и племе.
Богат съм на приятели и семейството ми е многобройно - ще ми трябват страници колкото за още една книга, ако се заема да изредя всичките. Благодарен съм, че животът им е преплетен с моя, че чувствам подкрепата им във всяко свое начинание. Благодарен съм и на двата клона от рода ни - Йънг и Уорън - за насърчението. А Ким, моята съпруга и спътник в живота, шестте ни деца, двете ми снахи, нашия зет и шестте ни (до този момент) внуци аз обичам от цялата си душа. Искам да им кажа: вие карате сърцето ми да пее.
Благодаря на всички, които прочетоха, препрочетоха „Колибата“ и ме посветиха в своите съкровени и понякога изпълнени с невероятна болка жизнени истории. Те ме удостоиха с безмерна чест.
Благодаря на Дан Полк, Боб Барнет, Джон Канлън, Уес Йодер, Дейвид Паркс, Том Хентоф, Денийн Хауъл и Ким Споулдинг, невероятния екип на издателство „Хатчет“, и особено на Дейвид Йънг, Ролф Цетерстен, редактора Джоуи
Пол и множеството чуждестранни издателства, които работеха неуморно и непрестанно ме окуражаваха при всяка стъпка от моя път. Особено признателен съм на редактора Адриен Ингръм, която ми даде много ключови идеи. Крайният вариант на книгата е много по-добър от ръкописа, благодарение именно на нея.
Специални благодарности дължа и на д-р Бакстър Кру-гър, мой приятел и теолог от Мисисипи, и на фотографа Джон Макмъри. И двамата ми бяха много полезни със своята подкрепа и критика (в най-положителния смисъл на тази дума). Книгата на Бакстър „Отново в колибата“ е най-доброто изследване, писано за романа ми „Колибата“.
Благодаря също на многобройните ми приятели от нашия северозападен район: семействата Клознър, Фостър, Уес-тън, Грейв, Хъф, Гоф, Санд, Джордън, както и на Трой Бръмел, Дон Милър, Мерикей Лърсън, но и на всички приятели от Североизтока, сред които са Лари Джилис, Дейл Брунески и Уес и Линда Йодър.
Все още се вдъхновявам от членовете на клуба на Ин-клингите, и особено от К. С. Луис (по-известен сред приятелите си като Джак). Джордж Макдоналд и Жак Елул са винаги моя добра компания. Обичам също Малкълм Смит, Кен Блу, както и австралийците и новозеландците, които станаха завинаги част от моя живот. За саундтрака към аудиоверсията на „Колибата“ съм признателен на мнозина музиканти, сред които са Марк Брусар, Джони Ланг, „Имеджън Драгънс“, Тад Кокрел, Дейвид Уилкокс, Дани Елис, „Мъмфорд енд Санс“, Алисън Краус, Амос Лий, „Джонисуим“, Робърт Каунтс, Уинтън Марсалис, Бен Рек-тър, троицата брилянтни стари музиканти Бъди Грийн, Фил Кийги и Чарли Пийкок, както и Джеймс Тейлър, Джаксън Браун, Ленърд Коен и, разбира се, Брус Кокбърн.