- Бихте ли ми казали кой сте? - Това беше неизбежен въпрос.
Мъжът се обърна изцяло към него и Тони срещна неговите необикновено проницателни очи.
- Тони, аз съм този, който майка ти каза, че никога няма да те изостави.
На Тони му беше нужно малко време, за да асимилира отговора, след което отстъпи крачка назад.
- Исус? Ти? Ти си самият Исус?
Мъжът не отвърна нищо, само продължаваше да го гледа в очите, докато Тони сведе поглед към земята, за да събере мислите си. И тогава внезапно всичко му се проясни. Разбира се, че беше Исус! Та нали беше записал името му в списъка си. Кой друг би му се явил в това лекарствено индуцирано коматозно състояние, освен Исус, архетипът на архетипите, образ, залегнал в най-дълбоките кътчета на невронната му мрежа. Сега стоеше пред него, неврофизио-логична проекция без реално съществуване и вещественост.
Той вдигна поглед, тъй като непознатият го зашлеви през лицето с отворена длан, достатъчно силно, за да го заболи, но недостатъчно, за да остави следа. Тони остана смаян и усети как у него моментално се надигна гняв.
- Просто ти помагам да осъзнаеш колко дейно е въоб ражението ти - обясни мъжът и се засмя с глас. Очите му си оставаха все така благи. - Удивително какъв шамар може една невеществена проекция да зашлеви на човек, а?
Ако наоколо имаше някой друг, Тони щеше да се почувства крайно неловко и да се разгневи. Но сега беше най-вече сепнат и изненадан.
- Прекрасно! - обяви той, след като се опомни. - Ето това се нарича опровергаващо доказателство! Реалния! Исус никога не би ударил когото и да било - беше заключението му.
- И как би могъл да бъдеш сигурен в това, ако смея да запитам? От личен опит? - Мъжът, който твърдеше, че е Исус, беше широко усмихнат, явно му беше забавно. - Не Забравяй, Тони, своето убеждение, че аз съм образ на Исус, продукт на размътеното ти от медикаменти подсъзнание. Нсъщност самият си противоречиш. Или аз съм този, който казвам, че съм, или ти дълбоко в себе си вярваш, че Исус би ударил човек през лицето. Кое от двете е истина?
Непознатият скръсти ръце на гърдите си, наблюдавайки как Тони се бори с логиката. Накрая Тони отново вдигна Поглед и отговори:
- В такъв случай може би наистина вярвам, че Исус би Ме ударил през лицето.
- Ха! Поздравления! Значи мъртъвците все пак кървят! * Исус се засмя и прегърна Тони през рамото. - Поне се опитваш да се придържаш към своите първоначални допускания, дори когато не са истинни и усложняват живота | и. Трудно е да се живее така, но пък е разбираемо.
Тони сви рамене и също се засмя, напълно озадачен от репликата с мъртъвците, които кървели. После, без да си важат и дума, сякаш се бяха наговорили предварително, инамата слязоха по стълбите и тръгнаха да се изкачват по склона на един хълм към горичката близо до неговия връх, ti.iii-високата точка в имота. Отдолу дърветата изглеждаха п ушени в сивата каменна стена, където Тони за първи път
срещнал Джак. Отгоре вероятно можеше да се види целият имот, а дори и простиращата се отвъд най-далечните Му стени долина. Докато вървяха, Тони продължи да задави въпроси, тъй като предприемачът у него бе озадачен от Иова, което виждаше около себе си.
[ •- Казваш, че си живял четирийсет години тук, а мястото изглежда доста западнало. Не се обиждай, но само това ли Vi пя да постигнеш през всичкото това време? - Дори да бе (и. шамерявал да прикрие своя намек, не успя. Ала вместо Ни реагира отбранително, Исус като че ли прие упрека.
- Може би си прав. Предполагам, че не съм особено добър в стопанисването. Имотът сега е бледа сянка на онова, което представляваше в началото. Навремето беше прекрасна буйна градина. Открита, красива и свободна.
- Не исках да прозвучи… - започна Тони с извинителен тон, но Исус го прекъсна, усмихнат, махвайки с ръка. -Просто сега не прилича много на градина - все пак уточни той.
- Да, работя по въпроса - въздъхна Исус едновременно с примирение и решителност.
- Изглежда, никак не ти е лесно - добави Тони, опитвайки се да не звучи твърде негативно. Не можа да се сдържи, беше му стар навик винаги да си извоюва превъзходство в разговорите.
- Може да отнеме време, но няма да се предам - беше невъзмутимият отговор.
- Не искам да бъда груб, но не мислиш ли, че начинанието ти продължава вече прекалено дълго? Земята може да се разчисти, да се засее и натори, да се добиват реколти. Мисля, че в нея има потенциал. Неколцина професионалисти, разполагащи с необходимите сечива и машини, могат да съкратят значително този процес. Може би ще трябват и един-два булдозера. Видях също, че стените на няколко места са започнали да се рушат. Би могъл да наемеш инженер, архитект и зидари, които за около шест месеца да преобразят всичко. Не би било зле да пазариш и една бригада строители да разрушат и издигнат отново къщата ти.