- Тони, майка ти беше последният човек, на когото ти се доверяваше. Не можеш да се справяш сам, нито пък да живееш единствено съобразявайки се със своите желания. Създаден си в общество, за да съществуваш в общество, сътворен си по образа на Бог, който никога не е бил нищо друго освен общество.
- Бог е общество?
- Именно. И винаги е бил. Вече ти казах, че никога не съм живял сам. Никога не съм правил каквото и да било сам. Взаимността е в самата сърцевина на моята същност.
I - Никога не съм разбирал това.
I - He се тревожи. To не е предназначено за разбиране, а m преживяване.
Тони още веднъж пое дълбоко въздух.
I - Но какво се случи с мен? Щом това място съм самият в ч. как се случи така, че се превърнах в безжизнена пустош? I - От твоя гледна точка би могло да се каже, че „ти се е ручил животът“: всекидневно си понасял малки и големи itu уби; насъбирал си обида от лъжи и предателства; боляло те е заради отсъствието на родителите в моментите, Когато си имал нужда от тях; взимал си решения с цел да |е защитиш, които макар да са запазвали живота или дос-пшнството ти, са ти пречели да бъдеш открит точно към онова, което би излекувало сърцето ти.
- А от твоя гледна точка?
[ - От моя гледна точка това е било смърт, не живот, не-ргллност, в каквато не си устроен да пребиваваш. Било е нг любов, несветлина, неистина, несвобода… било е смърт.
I - Значи аз умирам? Затова ли ми се случва всичко това?
- Синко, ти умираш още от деня, в който беше заченат. И макар смъртта да е чудовищно зло, хората й приписват миш о повече сила, отколкото всъщност притежава. Благо-Шфение на светлината тя хвърля сянка със страховити измери на фона на вашето битие и вие всъщност се ужа-мнлте от сянката й.
[ - Не разбирам.
- Това е тема с много пластове, до много от които няма да достигнем днес. Засега е необходимо да проумееш,
II съществена причина за страха ти от смъртта е твоето Ирофирало и нищожно схващане за живота. Необятността й великолепието на живота постоянно пошъщат и унищожават силата на смъртта. Ти вярваш, че смъртта е краят, рМлп ие, което прекратява съществуването на действител-|Р значимите за теб неща, и затова за теб тя е великият ■Идел, който неминуемо те разделя от радостта, любовта и взаимността. Ти разбираш смъртта като последната дума, като финалната разлъка. Истината е обаче, че смъртта с нещо много по-нищожно от това. Това, което наричаш смърт, действително е някаква раздяла, но не каквато си представяш. Ти си се съсредоточил върху страха от това единствено по рода си събитие - издъхването - и си подчинил цялото си съществуване на него, вместо да признаеш вездесъщото присъствие на смъртта - в твоите думи, лъжи, преценки, неспособност за прошка, предразсъдъци, стремеж към власт, предателства, та дори и скривалища. „Събитието“, което наричаш смърт, е единствено слаб израз на това вездесъщо присъствие, но ти приемаш този израз за всичко, без да осъзнаваш, че всеки ден плуваш в океана на смъртта. Тони, не си устроен да умреш, както и смъртта не е присъща за тази вселена. Събитието на смъртта е просто кръщение в океана, който избавя, а не погубва. Човешките същества бяха, които сътвориха неживота и го втълпиха в твоите представи, затова от уважение към теб ние още в началото го втъкахме в тъканта на общата картина. Затова ще изпит ваш това присъщо напрежение между живота и смъртта всеки ден, докато бъдеш освободен от него посредством събитието смърт. Но ти си устроен да се справяш с това напрежение в рамките на общество, на взаимоотношения с други хора, а не в егоцентрична изолация, за каквато свидетелства твоето малко владение тук.
- А всичките пътеки, които водят навън оттук?
- Тони, те тръгват оттук навън, извеждат от това опустошение. Нито една не е проправена насам. Всичките са утъпкани навън.
За момент у Тони се надигна скръбта като дебнещ хищник, но бързо се спотаи отново. Той реши да сподели мис лите си:
- Аз ги прогоних, нали? Не напуснаха по своя воля.
- Когато не си уточнил отношението си към смъртта, Тони, всеки човек в твоя свят е катализатор на болката или просто мъртвец. И понякога е по-лесно просто да го погребеш някъде из земите си, отколкото да го прогониш.
- Значи смъртта победи? - Тони вложи в този въпрос йодсмисъл, който този мъж, ако действително беше Исус, Както твърдеше, щеше да открие.
- Понякога изглежда така, нали? Но всъщност животът Победи! Животът продължава да побеждава. Аз съм живото доказателство за това.
- Значи не си само мит, детска приказка? Ти наистина Очакваш от мен да повярвам, че си възкръснал от мъртвите! - Тони искаше да го чуе изречено.
- Всъщност не е ли много по-трудно да се вярва в пропитото? Че съм бил пребит до неузнаваемост, прикован Ki.M кръста, прободен с копие в сърцето, затворен мъртъв V гробница, но въпреки това някак съм се върнал към жи-к>та, развил съм се от савана, преместил съм многотонния ■ъгъл камък, който запречвал входа, минал съм незабеля-