- И Светият Дух - допълни Исус.
- Но кой е Светият Дух?
- Бог.
- Това е християнска идея, нали? Искаш да кажеш, че всеки, който вярва в теб, вярва в трима богове? Излиза, че християните са политеисти.
- Не само християните вярват в мен. „Вярващ“ не е категория, а поведение. Християни съществуват само от около две хилядолетия. А колкото до това дали са политеисти - не са ни най-малко. - Исус спря и се обърна към Тони, което означаваше, че предстои да каже нещо важно.
- Слушай ме внимателно, Тони. Има само един… Искам да ме чуеш добре: има само един Бог. Тъмнината на независимостта, която човечеството избра, не позволява да бъде съзряна простата истина. Но всичко по реда си, засега запомни това: Бог е един. Каквито и различия да имат по отношение на подробностите - а подробностите и несъгласията не са нещо маловажно, - евреите от всички секти, християните от всякакви деноминации, мюсюлманите, разединявани от вътрешни разногласия, всичките те са съгласни в едно: има само един Бог. Не два, не три или повече
- само един.
- Почакай, ти току-що каза… - прекъсна го Тони, но Исус вдигна ръка и му попречи да довърши възражението си.
- Евреите първи са го формулирали най-добре в своята основна молитва Шма Израел: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един“. Но в еврейската Библия за този „един“ Бог се говори в множествено число. „Да сътворим Човека по наш образ“. Това не цели да създава противоре чие по отношение на единството на Бог, а да разшири разбирането за същността на „Единствения“. Според еврейс-ките схващания, по същество - употребявам тази дума с особено внимание - този Един е единствен в същината си К все пак множествен, съставен от няколко същности, тоест общество.
- Но… - понечи Тони да каже нещо, но Исус отново го накара да замълчи, вдигайки ръка.
I - Това е грубо свръхопростяване на нещата, но гърците, й ло-конкретно най-първи от тях Платон и Аристотел, увлякоха света да приеме идеята за единия Бог, но понеже не t хващаха идеята за множествеността, спряха се на предста-Itt i’a за него като неделимо единство отвъд всяко битие и in ношение, първичен неподвижен двигател, безличен и не досегаем, но поне добър, каквото и да означава това… И Тогава се появих аз, който по никакъв начин не противоречи на Шма, а дори я подкрепя и развива. Аз оповестих с ||.чможно най-прости думи: „Бог Отец и Аз Сме едно и Сме робри“, което по същността си е едно твърдение за срод-■iio, за връзка. Както вероятно знаеш, това разреши всич-юте неясноти и разногласия и най-накрая вярващите избистриха своите идеологии и доктрини и заживяха щастливо…
■ Исус хвърли поглед към Тони, който го гледаше, вдигнал ш.просително вежди. - Пошегувах се, Тони - каза с широка усмивка той и отново тръгна по пътеката. - Но да продължи с историята си. През първите неколкостотин години след ИПлъщението ми имаше мнозина, като Ириней Лионски и Амкасий Велики, които прозряха същността ми. Те схва-■мха, че самата същност на Бог е съжитието, три отделни Личности, които са толкова близки, че на практика са цялост, ImiiicTBo. А тази цялост, Тони, е нещо различно от изоли-мнпя и независим „един“ Бог и разликата се изразява в Мина на три същности, които са същевременно обособени
II поето единство.
[ Исус направи пауза.
г. Топи поклати глава, опитвайки се да проникне в смисъла
■ резаното от неговия събеседник. Подобен разговор не бе провеждал никога и това го безпокоеше. Беше заинтригуван, но не можеше да установи защо.
- Искаш ли да знаеш какво се случи после? Къде се объркаха нещата? - Тони кимна и Исус продължи: - Гърдите със своята привързаност към изолацията, повлияха на Августин Блажени и Тома Аквински, които, заедно с мнозина други, спомогнаха за раждането на християнство, ос новано на вярата в единния Бог. После дойдоха реформаторите, като Лутер и Калвин, които направиха всичко възможно, за да прогонят гърците от Светая светих, но те едва бяха погребани и гърците бяха поканени да преподават в основаните от тях религиозни школи. Устойчивостта на лошите идеи е забележителна, не мислиш ли?
- Започвам да осъзнавам това - призна Тони, - но не съм сигурен, че разбирам теб подобре, отколкото в началото. Всичко, което казваш, е интригуващо, но без връзка с мен.
-• Хм, всичко, което трябва да знаеш, е, че сърцевината на човешкото съществуване е танцът на себеотдаването, любовта към друг човек - единението. Няма нищо по-дълбоко, тю-просто и по-чисто.
- Това звучи красиво. Само да беше…
- Ето че стигнахме - прекъсна го Исус. Пътеката навлизаше в горичката и се стесняваше, позволявайки но нея да върви само един човек. Тони тръгна напред, благодарен, че пътеката не се разклоняваше. След известно време излезе на една поляна и тогава осъзна, че е сам. Напред поляната свършваше при огромна каменна стена, която и в двете посоки се простираше докъдето стигаше погледът. Множество стъпала, оформени в почвата, отвеждаха до вратата на неугледна кирпичена постройка, схлупена къщурка, която се състоеше може би само от две стаи, но от нея се разкри ваше гледка към цялата долина. Тони различи силуета на жена, седяща на дървена пейка, облегнала гръб на стената на колибата, която той предположи, че е неин дом. Исус