Маги беше обзета от радостна възбуда, не от смущение.
- О, Кларънс, благодаря ти! Тя е от чифт, който мама ми подари и означава много за мен. - Как да ти се отблагодари?
И преди Тони да успее да извика „Не го целувай!“, тя прегърна своя герой и го дари с гореща целувка по едната буза.
- Да му се не види! - простена Тони и започна да се плъзга.
*
Изплувайки от тъмнината, Тони осъзна, че гледа право в лицето на Маги. Забеляза, че лицето й бе поруменяло, навярно от обич, и в същия момент го обля познатата вълна адреналин.
Кларънс отстъпи назад и посегна към пистолета си.
- Маги - прошепна той, - има ли тук мъж?
- Опа! - изпусна се Тони и Кларънс мигом се обърна, за да погледне зад себе си.
Маги моментално се досети какво бе станало.
- Ъъъ, Кларънс? - Той се обърна отново, ала трескавият му поглед не се спря върху нея, а зашари из цялата къща. - Кларънс, погледни ме! - заповяда тя.
- Какво - прошепна той и тъй като никъде не видя движение, спря поглед върху Маги.
- Кларънс, трябва да поговорим спешно, защото колегите ти пътуват насам, а трябва да научиш някои неща, преди да са пристигнали. Ела и седни тук.
Кларънс взе стол, постави го с облегалка, опряна в близката стена, и бавно седна на него, все още нащрек. После отново насочи вниманието си към Маги.
- Маги, кълна се, че чух някакъв мъж да възкликва „Да му се не види!“ - увери я той.
- Вярвам ти, наистина си го чул… - Кларънс я погледна объркан. - Но този мъж не е в къщата ми, а в твоята глава.
- Моля? Маги какво говориш? Как така този мъж е в Iлавата ми?
Той понечи да стане, но Маги постави ръка на рамото му и го погледна право в очите.
- Тони?… Кажи нещо. Не ме изоставяй така - помоли
тя.
- Ъъъ, здравей, Кларънс. Хубава униформа имаш. Очите на Кларънс се разшириха и в ъгълчетата им Маги
видя да се прокрадва страх, което вероятно не се случваше често.
- Кларънс, чуй ме - настоя Маги. - Мога да ти обясня.
- Тя всъщност нямаше готово обяснение, но знаеше, че е нужно да го успокои.
- Маги, да не би да ми говори твоят демон от снощи, онзи, който се казва Тони? Да не би сега да е в моята глава?
- попита я той шепнешком.
- Аз не съм демон! - извика засегнат Тони.
- Той не е демон - каза Маги.
- Тогава как така го чувам да ми говори?… OL. - Явно истината най-сетне осени Кларънс. - Но тогава ти наистина си го чувала снощи?
Кларънс не знаеше дали да отдъхне с облекчение, или да изпадне в паника.
- Какво? Значи досега не си ми вярвал? - Маги се наслаждаваше на момента, но беше и донякъде разтревожена.
- Тони, как така си пропуснал да ми кажеш, че ако целуна някого, ти ще отидеш в него?
- Ти кого си целунала? - попита я Кларънс заинтересуван.
- Каби, тя целуна Каби - отговори вместо нея Тони.
- Целунах Каби - потвърди Маги.
- Тони каза, че не смятал това за важно в онзи момент
- предаде Кларънс. - Казва, че се е страхувал да не тръгнеш да търсиш бившата му съпруга, за да я целунеш… и съжалява. - Кларънс отмести поглед встрани. - Не мога да повярвам, че правя това, Маги - почти проплака той. - Какво става?
- Добре, слушай. - Тя се наведе към него. - Тони е възрастен бял…
- Той казва, че не е толкова възрастен - прекъсна я Кларънс.
- Не му обръщай внимание… Тони, замълчи! Както и да е, той е бизнесмен от Портланд, не е вярващ, преживял е инцидент и сега лежи в кома в университетската болница иа хълма. Срещнал е Бог, който го е изпратил тук с някаква мисия, която не е известна на никого, после, докато Каби си играел на криеница, той се озовал в главата му, а когато аз целунах Каби миналата вечер, се е прехвърлил в мен като вирус, а аз го помислих за демон, когато ми заговори, и сега целунах теб и той е твой.
- Наистина ли?
Тя кимна.
Кларънс беше поразен. Всичко, което чу, беше толкова странно, че бе възможно да е истина. Бръсначът на Окам, помисли си той, принципът, който повеляваше сред редица равностойни обяснения да се избере най-простото. Да, обяснението, което му предложи Маги, беше просто, но беше ли правдоподобно?
- Не съм убеден, че съм готов да те деля с някакъв бял мъж - беше единственото, което му хрумна да каже,
Маги скръсти ръце и повдигна рамене въпросително.
- Нима? Аз ти разказвам най-невероятни неща, а единственото, за което ти се тревожиш, са нашите отношения?
В този миг Маги осъзна какво беше казал Кларънс.
И двамата се засмяха.
- Как е цялото му име? - попита Кларънс след малко, поглеждайки я право в очите.
- Ако обичате, аз съм тук и мога сам да отговарям на въпросите, които се отнасят за мен! - обади се Тони.
- Тони… Антъни Спенсър - отговори Маги.