По-малко от два дни преди родителите му насилствено ла бъдат изтръгнати от неговия живот, майка му неочаквано влезе в стаята му. Споменът за това бе дълбоко врязан и самата му душа. Тогава беше на единайсет и пишеше домашните си. Тя отвори вратата и се облегна на рамката, прекрасна жена в престилка на цветя. Едната й скула бе подчертана от малко брашно, оставено там, когато бе отмахнала с ръка изпаднал ог опашката й кичур коса. Именно по брашното Тони разбра, че е плакала - през него се спускаха две криволичещи дири.
- Мамо, добре ли си? - попита я той, вдигайки поглед от тетрадката.
- О! - възкликна тя, обърсвайки лице с опакото на дланите си. - Нищо ми няма. Познаваш ме, понякога си мисля за разни неща, заради които се чувствам благодарна - като например ти и брат ти, - и се разчувствам. - После направи пауза. - Не знам защо, скъпи, но се сетих колко бързо растеш, ще станеш юноша след някоя друга година. После ще вземеш шофьорска книжка, ще влезеш в колеж, ще се ожениш… И знаеш ли какво почувствах, докато си мислех всичко това? - Тя отново направи пауза. - Почувствах радост. Почувствах, че сърцето ми всеки момент ще се пръсне в гърдите. Тони, толкова съм благодарна на Бог заради теб. Затова реших да направя любимия ти плодов сладкиш и карамелени рулца. И докато бях в кухнята, гледах през прозореца и си мислех за всички дарове в живота ни, и особено за теб и Джейк, прииска ми се да ти дам нещо, което е особено ценно за мен.
Тогава Тони забеляза свития юмрук на майка си. В него тя бе стискала нещо през цялото време. Запита се какво ли бе побрала малката длан на тази жена, която вече беше надминал по ръст. Тя протегна ръка и бавно разтвори пръсти. В дланта й, навито и изцапано с брашно, лежеше колие със златен кръст, изящно и женствено.
- Хайде, вземи го - подкани го тя. - Искам да ти го подаря. Баба ти го даде на мен, а тя го е получила от своята майка. Мислех един ден, ако имам дъщеря, да го подаря на нея, но това едва ли ще стане вече. А и днес, докато се молех за теб, реших, че това ще е най-подходящият момент да ти го дам.
Тъй като не знаеше какво друго да направи, Тони отвори длан и позволи на майка му да пусне в нея фината верижка с деликатния златен кръст.
- Един ден искам да дадеш това на жената, която обичаш, и да й разкажеш откъде го имаш. - В този момент от очите на майка му бликнаха сълзи.
- Но, мамо, ти сама можеш да й го дадеш.
- Не, Антъни, чувствам, че трябва да стане именно по този начин. Не мога да обясня защо, но трябва да й го дадеш ти, не аз. Не ме разбирай погрешно, възнамерявам да съм жива дотогава, но също както навремето майка ми ми го ‘ н тави със заръката да го предам, така и аз ти го оставям, tii да го предадеш на любимата жена.
- Но как ще разбера…
Ще разбереш - прекъсна го тя. - Вярвай ми, ще разбереш! - Тя го прегърна и го задържа в обятията си дълго, (к ) да мисли, че може да го изцапа с брашно. Него също ис го бе грижа. Не разбираше постъпката на майка си, но чувстваше, че тя има голямо значение за нея. - Следвай Исус, Антъни. Никога няма да сгрешиш, ако следваш Исус. И знай едно… - Тя го отдели от себе си и го погледна в очите. - Той никога няма да те изостави.
Два дни по-късно тя бе си заминала вследствие на егоистичния избор на някой друг, почти на неговите години. Колието все още си стоеше в сейфа в тайния му офис. На никого не беше го дал. Дали по някакъв начин не й е било известно какво ще се случи? Често се бе питал дали не е имала предчувствие, дали не е получила знак от Бог да избърза и да му даде този подарък. Нейната загуба бе опус-I ошила живота му, беше тласнала самия него по пътя, кой-| о го бе направил такъв, какъвто бе в момента - силен, жилав и способен да устои на превратности, които биха сломили други. Ала имаше мимолетни моменти, когато нежният и труднодоловим копнеж се промъкваше край непристъпните стени на душата му и отправяше към него своята песен, или по-скоро понечваше да го направи, защото той бързаше да заглуши гласа му.
Дали Исус все още беше с него? Тони не можеше да каже със сигурност, но по-скоро беше склонен да вярва, че не беше. Той вече не приличаше на майка си, но заради нея беше прочел Библията и някои други любими нейни произведения, опитвайки се да долови из страниците на книгите на К. С. Луис, Макдоналд, Уилямс и Толкин нейното присъствие. Дори за известно време в гимназията се беше присъединил към клуба „Млад живот“, където се бе опитал да научи повече за.Исус, но организацията за приемни грижи, на която бяха поверени с брат му, непрекъснато ги изпращаше от училище в училище и от дом в дом, поради което приобщаването към какъвто и да било клуб или общество им причиняваше единствено болка. При положение че за него всяко „здравей“ беше всъщност предрешено „сбогом“, той бе достигнал до убеждението, че Исус се беше сбогувал с него, подобно на всички останали.