Тони вдигна поглед и видя чудовищна водна стена да се движи към него с огромна скорост. Не можеше да направи нищо друго, освен да чака да го помете. Разтвори широко ръце. Реката се връщаше в коритото си.
ЯБЪЛКОВ ПАЙ
Бог влиза у всекиго през тайна вратичка.
РАЛф УОЛДО ЕМЕРСЪН
-Маги?
1 V I - Хей! - изписка Маги, изпускайки купа брашно на кухненския плот. - Не ме стряскай така! Нямаше те почти два дни, откакто ме остави с дъщеря си в болницата. Виж какво направих сега, изплаши ме почти до смърт!
- Маги!
- Какво?
- Много се радвам да те видя. Казвал ли съм ти колко съм ти благодарен, Маги? Колко много ценя…
- Тони, добре ли си? Не знам къде си бил, но не ми звучиш много добре, сякаш не си изцяло на себе си.
Той се засмя на думите й и смехът му достави удоволствие.
- Може да не съм на себе си, но се чувствам подобре от всякога.
- Лекарите не са на същото мнение. Да знаеш, че нещата при теб не вървят добре. Трябва да поговорим. Тъкмо през това време ще направя ябълковия пай, с който съм се захванала. Много неща се случиха през тези два дни, откакто дезертира, и е нужно да решим какво ще правим, да изработим план.
- Ябълков пай? Обичам домашен ябълков пай. По какъв случай го правиш? - Тони видя, че Маги едва сдържаше усмивката си. Усети у нея да се надига особена комбинация от емоции. - О, няма нужда да ми казваш. Правиш го за полицая, нали?
Тя махна с ръка и се засмя.
- Да, ще намине насам след смяната си, за да го почерпя с десерт. Доста често се чувахме с него по телефона, докато те нямаше. Той ме намира за загадъчна. - Тя направи театрален жест с ръце. - Да знаеш, че ако го целуна, станало е неволно, забравила съм за теб. Казвам ти, за да си подготвен. Ще се опитам да не се случва, но… знае ли човек.
- Просто прекрасно! - въздъхна Тони, питайки се какво ли би било да живее като топче за тенис на маса, непрестанно прескачащо между две души.
- През онези двайсет минути в болницата научих за теб повече, отколкото за цялото време, докато беше в главата ми. - Маги забърса брашното от плота, изсипа го в мивката и започна да изважда необходимите продукти за пая по рецепта на майка й. - Известно време ти бях наистина бяс-на, задето така си наранил семейството си. Жена ти, тоест бившата ти жена, е истинска красавица. А дъщеря ти - тя пък е забележителна и все още те обича, въпреки целия си гняв към теб. И, Тони, искам да ти кажа колко съжалявам за Гейбриъл. Наистина много съжалявам! - Тя направи пауза. - А каква е историята между теб и Джейк? Това единствено не съм разбрала още.
- Маги, карай по-бавно - прекъсна я Тони. - Ще отговоря на всичките ти въпроси, но не сега. Сега трябва да поговорим за други неща.
Маги прекъсна работата си и погледна навън през прозореца.
- Например за изцелението на някого? Тони, знай, че много ме нарани. Поиска да се кача там горе, наблюдава ме как страдам за Линдзи само за да ме накараш да поста вя ръка на жалкото ти…
- Моля те да ми простиш за това, Маги. Но не знаех какво друго да направя, смятах, че ако се оправя, бих могъл да помогна на много хора, а може би дори да поправя част от всички поразии, които съм нанесъл. Знам, че беше абсолютно егоистично…
- Тони, спри! - вдигна ръка Маги. - В случая аз проявих егоизъм, мислех единствено за болката в собствения си живот и как можеше тя да бъде премахната. Преди немного години аз самата изгубих любими хора и не исках това да се повтаря. Нямам право да очаквам от теб да спасиш именно Линдзи. Не бях права, ще ми простиш ли?
- Ъъъ… прощавам ти. - Тони беше изненадан, обзе го странно спокойствие заради поисканата прошка.
- Да, трябва да се качим отново там, Тони, и да произнесем молитва за изцеление над тялото ти, преди всичките онези машинарии да станат безполезни. Трябва да направим това час по-скоро. Както вече ти казах, през последните два дни животът все повече напуска тялото ти и лекарите смятат, че едва ли ще се върне отново в него.
- Напоследък много мисля за това изцеление, Маги…
- Сигурна съм, че е така. Но не можеш да оставиш цялото си имущество на котките! - Тя спря да бърка тестото и взе една дървена лъжица. - Котки! Това е едно от най-откачените неща, които някога съм чувала. Разбирам зебри, китове или пък онези сладки бебета тюлени, но котки? - Тя поклати глава. - Боже мой, как така ще дадеш спечеленото си с толкова труд имущество на котки?
- Да, доста тъпа идея, признавам - съгласи се той.
- Затова да побързаме да те излекуваме, че да поправиш тази своя тъпотия. - Докато говореше, Маги размахваше дървената лъжица към прозореца.
- Мислех си, Маги…
- Тони, имаш всяко основание да излекуваш себе си. Щом Бог ти е направил този дар, значи трябва да ти е гласувал доверие, че ще го използваш разумно. И ако ти решиш, че да спасиш себе си е най-добрият начин да го оползотвориш, то аз заставам изцяло зад това решение. Не ми е работа да казвам на хората как да живеят живота си. Омръзна ми да пилея енергия да съдя този или онзи… което… - Тя отново размаха лъжицата, която вече беше цялата в брашно и масло. - …Напоследък се опитвам да не правя толкова често, но за да се освободя изцяло от този навик, ще ми трябва време. Признавам, че понякога ми доставя удоволствие да осъждам хората за постъпките им. Така придобивам чувството за превъзходство, а освен това си мисля, че на някои хора им е простено да раздават присъди и че аз съм може би една от най-надарените в това отношение. Виждаш ли, Тони? Всички си имаме недостатъци от един или друг род. Но вече приключих с проповедта си. Какво мислиш?