— Оттук продължаваме пеш — обяви тихо Илиас. Думите му едва се чуха от тъпченето на конски копита. Казал бе, че Шайдо са небрежни и че нямат постове, или почти нямат, но говореше тъй, сякаш може да са на двайсет крачки по-натам. — Човек изпъква на кон. Шайдо не са слепи, само са по-слепи от другите айилци, което ще рече, че виждат два пъти по-добре от всеки от вас, тъй че като стигнем билото, не се показвайте. И гледайте да вдигате колкото може по-малко шум. Не са и глухи. Рано или късно ще намерят следите — в снега нищо не може да се направи, — но не можем да позволим да разберат, че сме тук, преди да сме се махнали.
Вкиснат, че е трябвало да се лиши от доспехите и пискюлите си, Арганда почна да възразява, че Илиас се разпорежда. Тъй като не беше пълен глупак, го правеше тихо, но беше войник от петнайсетгодишен, беше командвал войници в битка с Бели плащове, с алтарци и амадицийци, и както обичаше да изтъква, се беше сражавал и в айилската война и беше преживял Кървавия сняг при Тар Валон. Знаеше за айилците и не беше нужно някакъв си небръснат горянин да му казва как да стъпва. Перин го остави да мърмори. Наистина не беше глупак, просто се боеше за кралицата си. Галин остави всичките си хора отзад — и той мърмореше, че без коне пиконосците били безполезни и че сигурно щели да си строшат вратовете, ако ги накарали да вървят пеш. Той също не беше глупак, но виждаше най-напред черната страна на нещата. Илиас поведе и Перин се забави само докато премести дебелата бронзова тръба на далекогледа си от дисагите на Стъпко в джоба на палтото си, преди да го последва.
Храсталаците растяха на туфи под дърветата, главно бор и ела, с групи от други, посивели от зимата и с голи клони, а теренът, който не беше по-стръмен от Пясъчните хълмове в родния край, не създаваше никакви проблеми за Данил и останалите мъже от Две реки, които се катереха по склона тихи като призраци, с изпънати лъкове и бдителни погледи, тихи като мъглата от дъха им. Ейрам, също тъй свикнал с гората, не се отлепяше от Перин с извадения си меч. Понечи да отсече няколко заплетени дебели кафяви лози, но Перин го спря с ръка на рамото; и все пак не издаваше много повече шум от Перин — само тихо поскърцване на кожените ботуши в снега. Не беше изненада и че Марлайн се придвижваше през дърветата все едно, че беше отраснала в гората, а не в Айилската пустош, където всичко, което можеше да се нарече дърво, бе рядкост и където снегът бе нещо нечувано, колкото и да изглеждаше, че всички тези гердани и гривни по нея трябваше да издават някакъв шум, както се поклащаха. Анура се катереше почти също без усилие и ловко избягваше острите тръни на сухия котешки нокът, на глоговете и шипките. Айез Седай все намираха начин да изненадат човек. При това тя успяваше да държи под око Грейди, въпреки че самият аша’ман сякаш се бе съсредоточил единствено върху това да мести единия си крак пред другия. Галин и Арганда не бяха младежи, не бяха свикнали и да вървят пеш, когато могат да яздят, и дъхът им взе да излиза все по-тежко нагоре по стръмното; хващаха се за дърветата и се поглеждаха почти толкова често, колкото поглеждаха терена пред себе си — никой от двамата не искаше да се остави другият да го изпревари. Четиримата геалдански пиконосци пък непрекъснато закачаха ножниците си в сплетените лози и сипеха тихи ругатни, щом се спънеха в някой камък или се набодяха на трънаци. Перин се замисли дали да не ги прати обратно при конете. Или за по-лесно да ги удари по главите и да си ги приберат на връщане.
Изведнъж от храстите пред Илиас се изправиха две айилки, с тъмните була, скрили очите им, в бели наметала, провиснали на гърбовете им, и с копия и щитове в ръце. Ако се съдеше по ръста им, трябваше да са Деви на копието, което не ги правеше по-безопасни от всеки друг алгай’д’сисвай. Само миг след това девет дълги лъка се изпънаха и стрелите се насочиха право в сърцата им.
— Така може да пострадате, Туанда — измърмори Илиас. — Що за глупости, Сюлин? — Перин махна на мъжете от Две реки да свалят лъковете, а на Ейрам — да прибере меча. Уловил беше миризмата им едновременно с Илиас, още преди да излязат на открито.