Девите се спогледаха стъписано, но отвиха булата си и те се смъкнаха на гърдите им.
— Добре виждаш, Илиас Мачира — каза Сюлин. Жилава, с изпънато като щавена кожа лице и с белег през едната буза, тя имаше остри сини очи, които можеха да пронизват като шила — но сега изглеждаха изненадани. Туанда беше по-висока и по-млада, трябваше да е била и хубавица, преди да изгуби дясното си око и да получи широкия белег, минаващ нагоре от брадичката й под тъмната шуфа. Той изпъваше ъгъла на устната й в нещо като полуусмивка — единствената усмивка, която човек можеше да види на лицето й.
— Палтата ви са други — каза Перин. Туанда изгледа намръщено палтото си на сиви, зелени и кафяви петна, а после — и това на Сюлин, също като нейното. — И наметалата ви. — Илиас наистина беше уморен, да се издаде така. — Още не са тръгнали, нали?
— Не са, Перин Айбара — отвърна Сюлин. — Шайдо, изглежда, са се подготвили да поостанат тук. Снощи накараха хората от града, които искат, да си заминат, на север. — Поклати леко глава, все още притеснена, че Шайдо принуждават хората, които не искат да следват джи-е-тох, да стават техни гай-шайн. — Твоите приятели Джондин Баран, Гет Айлия и Хю Марвин заминаха след тях да видят дали не могат да научат нещо. Нашите Сестри на копието с Гаул отново обикалят стана им. Ние изчакахме тук Илиас Мачира да се върне с вас. — Рядко допускаше чувство в гласа си. И сега такова нямаше, но миришеше на тъга. — Ела, ще ти покажа.
Двете Деви тръгнаха нагоре по склона и той забърза след тях, забравил за всичко друго. Малко преди билото се присвиха, после запълзяха на четири крака. Той постъпи като тях, изпълзя последните няколко разтега през снега и надникна иззад едно дърво на самото било. Тук гората свършваше, смаляваше се надолу по склона в редки храсти и дребни дръвчета. Беше достатъчно високо, за да види на няколко левги напред, над полегатите голи хълмове, чак докъдето отново започваше тъмната ивица на леса. Можеше да види всичко, което поискаше да види, и много по-малко от това, което му трябваше.
Опитал се бе да си представи лагера на Шайдо по описанието на Илиас, но реалността засенчи представата. На хиляда крачки надолу се простираха безчет ниски айилски шатри и всякакви още видове палатки, маса от фургони и коли, хора и коне. Простираше се на повече от миля във всички посоки от сивите каменни стени на някакъв град, по средата на разстоянието до следващата височина. Знаеше, че от другата й страна има още толкова. Не беше някой от големите градове като Кемлин или Тар Валон, широк беше по-малко от сто крачки откъм страната, от която го гледаше, и по-тесен от другите като че ли, но все пак си беше град, с високи стени и нещо като цитадела в северния край. Но лагерът на Шайдо го беше погълнал напълно. Файле се намираше някъде там, сред това огромно море от хора.
Той извади пипнешком далекогледа от джоба си и в последния миг съобрази да свие едната си ръка над предния край на тръбата, за да я засенчи. Слънцето беше като златна топка, почти на половината път от най-високата си точка по пладне. Едно косо отражение от лещите щеше да провали всичко. В далекогледа се появиха групи хора, с ясно откроими лица, поне за неговите очи. Дългокоси жени с тъмни шалове на раменете, накичени с десетки дълги гердани, жени с по-малко гердани, доящи крави, жени, носещи кадин-сор и понякога с копия и щит в ръцете, жени, надничащи от дълбоките качулки на тежките си бели халати, докато притичваха по снега, вече отъпкан и разкалян. Имаше и мъже и деца, но очите му трескаво ги прескачаха. Хиляди и хиляди жени, дори само ако се брояха онези в бяло.
— Твърде много са — прошепна Марлайн и той смъкна далекогледа и я изгледа ядосано. Останалите също бяха дошли и бяха налягали в редица в снега покрай хребета. Мъжете на Две реки се стараеха да държат изпънатите си лъкове над снега, без да ги вдигат над билото. Арганда и Талин също оглеждаха сцената долу с далекогледи, а Грейди се взираше надолу, опрял брадичка на ръцете си и също толкова напрегнат като двамата войници. Навярно използваше Силата по някакъв начин. Марлайн и Анура също се бяха вторачили към лагера — Айез Седай хапеше устни, а Мъдрата се мръщеше.
— Ако мислиш, че ще се оттегля само защото има повече Шайдо, отколкото очаквах — почна той разгорещено, но Марлайн го прекъсна.
— Твърде много са Мъдрите, Перин Айбара. Накъдето и да погледна, виждам жена, която прелива. Само по малко тук, по малко там — Мъдрите не преливат непрекъснато, — но са навсякъде, където погледна. Твърде много Мъдри, за да са само десет септи.