Двете стояха малко отвъд онова, което Файле смяташе за граница между стана на Шайдо и стана на гай-шайн — пленническия лагер — не че всъщност представляваха два лагера. Няколко гай-шайн спяха при Шайдо, но останалите ги държаха в центъра на лагера, освен когато не вършеха възложената им работа, като добитък, заграден от блазнещата свобода със стена от Шайдо. Повечето минаващи покрай тях мъже и жени носеха белите халати на гай-шайн, макар че повечето не бяха от толкова добра тъкан и направа като нейния. При толкова много хора за обличане Шайдо прибираха всяка бяла дреха, която можеше да се намери. Някои се бяха навлякли с по два-три ката лен или набързо съшити халати от зебло за шатри; много от халатите бяха оцапани с кал и сажди. Много рядко по някой гай-шайн имаше високия ръст и светлите очи на айилците. Огромното мнозинство бяха червендалести амадицийци, алтарци с маслинова кожа и светлолики кайриенци, плюс по някой случаен пътник или търговец от Иллиан или Тарабон, или от другаде, озовали се на най-лошото възможно място във възможно най-лошия момент. Освен шепата айилци, кайриенците бяха най-отдавна пленени и най-примирени с положението си, ала всички държаха очите си сведени към земята и бързаха да изпълнят задачите си толкова бързо, колкото позволяваха разкаляните пътеки през снега. От гай-шайн се очакваше да проявяват кротост, покорство и искрена жажда да изразят и двете. Всеки неуспех в това усилие водеше до тежки поуки.
На самата Файле в този момент ужасно й се искаше също да се разбърза. Студените стъпала бяха само една малка част от многото причини, а нетърпението да изпере мръсното пране на Севанна — още по-малка. Твърде много очи можеха да я видят как стои тук на откритото със Сомерин и макар качулката да скриваше лицето й, широкият плетен колан със златни пафти на кръста й и стегнатата на шията й златна верижка показваха, че е от слугите на Севанна. Никой не ги наричаше така — за айилците да бъдеш слуга беше унизително, — но бяха точно това, поне влагоземците, само че неплатени и с по-малко права и свобода от всеки слуга или слугиня. Рано или късно самата Севанна щеше да научи, че Мъдрите спират нейните гай-шайн, за да ги разпитват. Севанна разполагаше вече с над сто слугини и броят им продължаваше да расте, и Файле беше сигурна, че в момента всяка една от тях, до последната, повтаря това, което бяха чули да казва Севанна за Мъдрите.
Капанът беше жестоко безотказен. Севанна беше сурова господарка, при това се държеше съвсем непредвидимо — не се караше, рядко се сърдеше открито, но най-малкото нарушение, най-малката грешка в поведението незабавно се наказваше с бой с пръчки или с камшик, а всяка нощ пет гай-шайн, от които бе останала най-недоволна през деня, биваха избирани за допълнително наказание, като понякога прекарваха нощта вързани и със запушени уста след боя, за назидание на останалите. Файле не искаше и да мисли какво щеше да заповяда тя за заловена шпионка. От друга страна, Мъдрите бяха дали да се разбере, че всяка, която не им каже доброволно какво точно е чула, всяка, която се опита да затаи нещо или да се пазари, я очаква несигурно бъдеще, свършващо най-вероятно в плитък гроб. Наказването на гай-шайн извън позволените граници бе нарушение на джи-е-тох, мрежата на честта и дълга, ръководеща живота на хората в Айил, но влагоземските гай-шайн, изглежда, стояха извън тази система от правила.
Рано или късно едната или другата страна на този капан щеше да изщрака. Единственото, което държеше челюстите на капана отворени толкова дълго, беше, че Шайдо като че ли гледаха на своите влагоземски гай-шайн не по-различно, отколкото на товарните коне и добитъка, макар че в действителност с животните се отнасяха по-добре. От време на време по някой гай-шайн се опитваше да избяга, но като се изключеше това, човек просто им даваше храна и подслон, товареше ги с работа и ги наказваше, когато не се справят. Мъдрите вече не очакваха, че ще откажат да им се подчиняват, Севанна вече не очакваше, че ще я шпионират повече, отколкото очакваха от някой товарен кон да запее. Рано или късно обаче… А това не беше единственият капан, в който бе попаднала Файле.