— Мъдра, нямам какво повече да ви кажа — измърмори тя, след като Сомерин не каза нищо. Освен ако главата ти не е станала на запъртък, не можеш да си тръгнеш просто така от една Мъдра, преди тя да те е освободила. — Мъдрата Севанна говори пред нас открито, но не казва много.
Високата жена остана безмълвна и след дългата пауза Файле се осмели да вдигне очи още малко нагоре. Сомерин се взираше над главата на Файле, със зяпнала уста и явно стъписана от нещо. Файле се намръщи, намести коша на рамото си и се обърна, но не видя нищо, което да обясни изражението на Сомерин, само огромния стан с ниските тъмни айилски шатри, смесени с островърхи шатри и квадратни шатри, и всякакви още видове шатри, повечето мръснобели или светлокафяви, други — зеленикави или сини, или червени, или даже пъстри. Шайдо прибираха при набезите си всичко, което можеше да върши работа, всичко, което можеше да се окаже полезно, и не оставяха след себе си нищо, което става за шатра.
Впрочем, подслон за всички хора едва се намираше. Тук вече се бяха събрали десет септи, над седемдесет хиляди Шайдо и почти толкова гай-шайн, по нейна преценка, и навсякъде, където погледнеше, се виждаше обичайната суматоха — облечени в тъмно айилци, заети с ежедневните си дела сред щъкащи по задачите си, облечени в бяло пленници. Някакъв ковач раздухваше с меховете си ковашката пещ пред една отворена шатра — беше подредил инструментите си върху щавена бича кожа. Деца подкарваха с пръчки стадо блеещи кози, търговка излагаше стоката си в открит павилион от жълто платнище — златни свещници, сребърни купи, грънци и котли, всичко — плячкосано. Слаб мъж с вързан с въже кон говореше със сивокосата Мъдра Масалин — явно търсеше лек за болестта на животното, защото непрекъснато й сочеше корема на коня. Нищо, което да оправдае зяпването на Сомерин.
Тъкмо когато се канеше да се обърне, Файле забеляза една тъмнокоса айилка, обърната с гръб към тях. Не просто тъмнокоса, а с коса като гарваново крило, голяма рядкост след айилците. Макар и в гръб, Файле позна в нея Аларис, друга от Мъдрите. В стана имаше четиристотин Мъдри, но тя се беше научила да ги познава бързо, от един поглед. Да сбъркаш една Мъдра с някоя тъкачка или пък грънчарка означаваше много лесно да си спечелиш боя с пръчки.
Това, че Аларис стоеше скована като дърво и гледаше в същата посока като Сомерин, можеше и нищо да не означава, нито пък че беше оставила шала си да се смъкне на земята, само дето малко зад нея Файле разпозна още една Мъдра, също зяпнала на северозапад и тръгнала натам — отпращаше с шамари всеки застанал случайно пред нея човек. Беше Джезаин — ниска дори за неайилка, с буйна огнена коса, от която лицето й изглеждаше съвсем бледо, и с нрав също като косата й. Масалин говореше с мъжа с коня и махаше с ръка към животното. Тя не можеше да прелива, но трите Мъдри, които можеха, стояха като заковани и се взираха в една и съща посока. Само едно нещо можеше да го обясни: виждаха, че някой прелива там горе, по гористия хребет отвъд стана. Преливаща Мъдра едва ли щеше да ги накара да се зазяпат така. Възможно ли бе да е Айез Седай? Или повече от една? По-добре да не бързаше да дава воля на надеждата си. Твърде рано беше.
Тупване по главата и тя се олюля, и за малко да изтърве коша с прането.
— Какво си зяпнала като чукан? — сопна й се Сомерин. — Хайде, тичай си по работата. Марш, докато не съм те…
Файле тръгна, крепейки коша с едната ръка и вдигнала полите си с другата, забърза колкото можеше, без да се подхлъзне и да падне в калта. Сомерин никога не удряше, нито повишаваше тон. Щом сега направи и двете, най-добре беше да се маха от пътя й, без да се мотае. Смирено и покорно.
Гордостта й диктуваше да съхрани хладно непокорство, мълчалив отказ да се поддаде, но пък разумът диктуваше, че това ще е най-лесният начин да ги накара да я пазят два пъти по-зорко. Шайдо смятаха влагоземските гай-шайн за питомни животни, но не бяха и съвсем слепи. Ако искаше да се спаси, трябваше да ги накара да мислят, че е приела пленничеството си като неотвратимо, и тази мисъл бе непрекъснато в ума й. Колкото по-рано, толкова по-добре. И определено преди да ги е догонил Перин. Не се и съмняваше, че Перин я търси и че все някак ще я намери — ако решеше, той щеше и през стена да мине! — но тя трябваше да се спаси преди това. Беше дъщеря на воин. Знаеше каква е числеността на Шайдо, знаеше колко сила ще е необходима на Перин и знаеше, че трябва да се добере до него преди да е станал сблъсъкът. Но първата, малката дреболия във всичко това бе как да се измъкне от Шайдо.