В какво се бяха загледали Мъдрите — в Айез Седай или Мъдрите с Перин? Светлина, не можеше да се надява още, рано беше! Но други неща сега бяха с предимство и прането не беше на последно място. Тя понесе коша към останките на град Малдън, пробивайки си път през гъстия поток на гай-шайн. Напускащите града носеха тежки ведра, окачени на кобилици, а ведрата на влизащите се поклащаха празни. При толкова много хора в стана имаше нужда от големи количества вода и тя стигаше до тях по този начин, ведро след ведро. Не беше трудно да отличи човек между гай-шайн доскорошните жители на Малдън. Толкова на север в Алтара, те бяха по-скоро светлокожи, отколкото мургави, и някои бяха дори със сини очи, но всички залитаха, замаяни като в мъгла. Изкатерилите градските стени през нощта Шайдо бяха надвили отбраната им преди гражданите да разберат, че са в опасност, и те като че ли все още не можеха да повярват на участта, която ги е сполетяла.
Файле обаче се озърташе за едно определено лице, на човек, който, надяваше се тя, днес нямаше да носи вода. Беше търсила това лице още откакто Шайдо вдигнаха стана си тук, преди четири дни. Намери я точно извън градските порти, разтворени и с придърпани чак до гранитните колони крила: облечена в бяло жена, по-висока от самата нея, с плитък кош с хляб на бедрото и издърпана назад качулка, колкото да покаже малко от тъмночервеникавата й коса. Чиад привидно оглеждаше обкованите с желязо порти, които не бяха защитили Малдън, но се извърна от тях веднага щом Файле се приближи. Спряха се една до друга, без да се поглеждат. Преструваха се, че наместват кошовете си. Нямаше причина две гай-шайн да не си разменят дума, но никой не биваше да си спомня, че са пленени заедно. Баин и Чиад не ги следяха толкова зорко като гай-шайн, слугуващи на Севанна, ала това можеше да се промени, ако някой си го спомнеше. Почти всички наоколо бяха гай-шайн, и при това от западната страна на Драконовата стена, но твърде много от тях се бяха научили да печелят благоволението на господарите, разпространявайки приказки и слухове. Повечето хора правят каквото трябва, за да оцелеят, и някои винаги се стараят да си стъкмят собствено гнезденце при всякакви обстоятелства.
— Първата нощ излязоха оттук — измърмори Чиад. — Двете с Баин ги изведохме до дърветата и скрихме следите. Доколкото виждам, никой не е забелязал, че ги няма. При толкова много гай-шайн е цяло чудо, че Шайдо забелязват, когато някой избяга.
Файле въздъхна облекчено. Вече три дни. Шайдо наистина забелязваха бягствата. Малцина успяваха да изкарат един цял ден на свобода, но шансът за успех се усилваше с всеки изтекъл ден, а изглеждаше сигурно, че на другия ден Шайдо щяха да тръгнат. Не се бяха спирали толкова задълго, откакто я плениха. Подозираше, че може би ще се опитат да се върнат при Драконовата стена, да я прехвърлят и да тръгнат към Пустошта.
Не беше никак лесно да уговори Ласайл и Арела да тръгнат без нея. Това, което накрая ги убеди, беше аргументът, че могат да известят Перин къде е, а също така и предупреждението за броя на Шайдо и уверението, че самата Файле е уредила бягството си и че всяка намеса може да застраши и бягството, и самата нея. Беше сигурна, че ги е накарала да го повярват — тя наистина бе уредила донякъде бягството си; всъщност имаше няколко плана и все един от тях трябваше да сработи — но до този момент беше почти убедена, че двете ще решат, че клетвите им към нея ги задължават да останат. В някои отношения водните клетви бяха по-силни от клетвите за вярност, но в същото време оставяха твърде много място за глупост в името на честта. Всъщност тя не знаеше дали двете ще могат да намерят Перин, но тъй или иначе вече бяха на свобода и й оставаше да се погрижи само за още две жени. Разбира се, липсата на три от слугите на Севанна щеше да се забележи много бързо, в рамките на няколко часа, и щяха да пратят най-добрите следотърсачи, за да ги върнат. Файле беше свикнала с горите, но беше достатъчно благоразумна, за да си въобразява, че ще може да надхитри айилски следотърсачи. Достатъчно неприятно беше за „обикновени“ гай-шайн, които бягаха и ги залавяха. За гай-шайн на Севанна щеше да е по-добре да загинат при опита си. В най-добрия случай никога повече нямаше да получат възможност за втори опит.