Успя насила да се измъкне от унинието си. Това бе вторият капан и само силата на волята го задържаше незатворен.
— Мейгдин знае, че трябва да внимава — рече тя твърдо. — Ще се върне скоро, Алиандре.
— Ами ако са я хванали?
— Няма да я хванат! — сряза я Файле. Ако я хванат… Не. Трябваше да мисли за победа, не за поражение. Плахите сърца не печелят.
Прането на коприна беше бавно. Ведрата вода, която носеха от помпите на щерната, беше леденостудена, но горещата вода от казана правеше температурата в коритата хладка. Не можеш да переш коприна в гореща вода. На студа беше чудесно да топнеш ръце в тази вода, но после трябваше да ги вадиш отново и тогава студът хапеше дваж по-силно. Сапун нямаше, не че с него щеше да е по-леко, затова всяка пола и блуза трябваше една по една да се накисне и леко да се изтърка. После се поставяше върху кърпа и леко се навиваше, за да се изцеди. След това влажната дреха се накисваше отново в друго корито, пълно със смес от вода и оцет — предпазваше от избеляване и усилваше блясъка на тъканта, — после отново се навиваше в кърпата. Мократа кърпа се изцеждаше и се просваше да съхне, където се намери място, а всяка от копринените дрехи се окачваше на дългия прът под грубото платнище на един павилион, вдигнат в края на площада, и се оглаждаше с ръка да се махнат гънките. При повечко късмет се разминаваха с гладенето. И двете знаеха как се пере коприна, но в гладенето нямаха опит. Никоя от гай-шайн го нямаше, дори и Мейгдин, а тя беше слугиня на знатна дама още преди да постъпи на служба при Файле, но Севанна извинения не приемаше. Затова всеки път, щом Файле или Алиандре отидеха да проснат нова дреха, проверяваха вече проснатите и ги оглаждаха с ръка, ако се налага.
— Ето ти я и нашата Айез Седай — каза с горчивина Алиандре.
Галина беше Айез Седай чак до лишеното от възраст лице и златния пръстен с Великата змия на пръста, ала и тя носеше белия халат на гай-шайн — от коприна, дебела колкото вълната на другите, ни повече, ни по-малко! — с широкия, изкусно изплетен със златни нишки колан, опръскан с рубини, стегнал талията й и високата, също златна огърлица-нашийник — украшения достойни за владетелка. Беше Айез Седай и понякога излизаше сама на кон извън лагера, но се връщаше винаги и подрипваше, щом някоя Мъдра размахаше кривия си пръст, особено Терава, в чиято шатра преспиваше често. Това последното беше като че ли най-странното. Галина знаеше коя е Файле, знаеше кой е мъжът й и за връзката на Перин с Ранд ал-Тор, и беше заплашила, че ще го разкрие на Севанна, освен ако Файле и дружките й не откраднат нещо, което се пазеше в същата шатра, в която спеше. Това бе третият капан, който можеше да щракне над главите им. Севанна беше обсебена от мисълта за ал-Тор, налудничаво си беше внушила, че може да се омъжи за него по някакъв начин, и ако научеше за Перин, Файле нямаше да може и да помисли повече за бягство. Щяха да я държат като коза за примамка на лъва.
Файле беше виждала как се притаява Галина и как се свива от страх, ала сега Сестрата вървеше през площада като кралица, презряла околната тълпа — Айез Седай от глава до пети. Нямаше Мъдри наоколо, пред които да се преструва. Галина беше хубава, но красавица чак не можеше да се нарече и Файле не разбираше какво толкова вижда Терава у нея, освен ако не беше просто удоволствието да властва над една Айез Седай. При това открит оставаше въпросът защо тази жена си стои тук, след като Терава сякаш не пропускаше възможност да поиздевателства над нея и да я унизи.
Галина спря на една крачка от масата и ги изгледа с усмивка, която можеше да мине за съжалителна — с малко усилие.
— Не сте напреднали много в работата. — Не говореше за прането.
Трябваше да отговори Файле, но Алиандре я изпревари, с още по-голяма горчивина в гласа.
— Мейгдин отиде да ти вземе онази костена пръчка заранта, Галина. Кога ще видим помощта, която ни обеща? — Помощта за бягството им беше морковчето, което им предлагаше Галина, наред с тоягата с издаването на Файле. Дотук обаче бяха видели само тоягата.
— Отишла е тази заран при Терава? — прошепна Галина и лицето я пребледня.