— Първо насам.
Файле се закова на място.
— Защо?
Между слугите на Севанна всъщност се срещаха мъже и жени, които проявяваха ревност заради вниманието, което се обръщаше на Файле, Алиандре и Мейгдин, и макар да не беше го улавяла досега у Аравайн, някои от останалите като нищо можеха да се опитат да им създадат неприятности, като им предадат лъжливи заповеди.
— Няма да е зле да го видиш, преди да си видяла Севанна. Вярвай ми.
Файле отвори уста да поиска повече обяснения, но Аравайн само се обърна и закрачи. Файле вдигна полите на халата си и я последва.
Между шатрите имаше всевъзможни коли и фургони, със заменени с шейни колела. Повечето бяха натоварени с вързопи, сандъци и бурета, с вързани най-отгоре колелета, но не й се наложи да настига Аравайн, преди да види дъното на опразнената кола. Само че дъното не беше празно. Върху грубите дъски лежаха две жени, голи и овързани жестоко, трепереха от студа и в същото време дишаха задъхано, сякаш бягаха. Главите и на двете бяха увиснали уморено, но те сякаш някак разбраха, че е дошла именно Файле, и я погледнаха. Арела, мургавата тайренка, висока колкото повечето айилки, извърна смутено очи. Ласайл, слабата светлокожа кайриенка, се изчерви.
— Доведоха ги тази сутрин — заговори Аравайн, взряна в лицето на Файле. — Преди мръкване ще ги развържат, защото опитът им за бягство е първи, макар да се съмнявам, че ще могат да вървят до ден-два.
— Защо ми показваш това? — каза Файле. Толкова се бяха старали да запазят в тайна връзката си.
— Забравяте, милейди, че присъствах, когато облякохте бялото. — Аравайн я изгледа вторачено, а после изведнъж хвана ръцете на Файле и ги извърна така, че нейните длани се озоваха между тях. Сви колене и каза бързо: — В името на Светлината и на надеждата ми за прераждане, аз, Аравайн Карнел, обричам своята вярност и покорство във всички неща на лейди Файле т’Айбара.
Като че ли го забеляза единствена Ласайл; минаващите наоколо Шайдо не обръщаха внимание на двете гай-шайн. Файле дръпна ръцете си.
— Откъде знаеш това име? — Трябваше, разбира се, да им каже повече от първото си име, но бе избрала Файле Башийр, след като се увери, че никой от Шайдо си няма представа кой е Даврам Башийр. Освен Алиандре и другите истината знаеше само Галина. Или така поне си беше мислила досега. — И кой ти го каза?
— Слушам, милейди. Подслушах веднъж Галина, докато говореше с вас. — Гласът на Аравайн беше нервен. — И не съм го казала на никого. — Не беше изненадана, че Файле държи да скрие името си, макар че т’Айбара явно нищо не означаваше за нея. Аравайн Карнел вероятно не беше истинското й име, или поне не беше пълното. — Тук тайните трябва да се пазят толкова зорко, колкото и в Амадор. Знаех, че тези жени са ваши, но не казах на никого. Зная, че възнамерявате да избягате. Уверих се още на втория или третия ден, и нищо от това, което съм видяла оттогава, не може да ме убеди в обратното. Приемете клетвата ми и ме вземете с вас. Мога да ви помогна, но по-важното е, че може да разчитате на мен. Доказах го с това, че опазих тайните ви. Моля ви. — Последната дума излезе от устата й насилено, като от човек, напривикнал да я употребява. Явно бе по-скоро благородничка, отколкото търговка.
Нищо не бе доказала, освен че може да шпионира чужди тайни, ала това само по себе си можеше да се окаже полезно качество. От друга страна, Файле знаеше поне за две гай-шайн, опитали се да избягат и предадени от други. Някои наистина се стараеха да си спретнат гнезденцата независимо от всичко. Но Аравайн вече знаеше толкова, че можеше да провали всичко. Файле за миг помисли за скрития си нож. Мъртвите не могат да издадат нищо. Ала ножът бе на половин миля оттук, не можеше да измисли как да скрие тялото после, пък и жената все пак би могла да спечели благоволението на Севанна само като подшушне, че Файле се кани да бяга.
Хвана ръцете на Аравайн и заговори бързо като нея:
— В името на Светлината, приемам оброка ти и ще те браня и закрилям, теб и твоите, в грохота на битката и в зимната фъртуна, и всичко, което времето може да донесе. Така. Знаеш ли други, на които можем да разчитаме? Не на които мислиш, че можем да се доверим, а хора, за които го знаеш.
— Не и за това нещо, милейди — отвърна Аравайн. Ала лицето й светна от радост. Явно не беше сигурна, че Файле ще я приеме. Това, че е повече облекчение, отколкото нещо друго, накара Файле да е склонна да й повярва. Само „склонна“, което не значеше, че ще й вярва напълно. — Половината са готови да предадат и родните си майчици с надеждата, че ще откупят така свободата си, а другата половина са толкова наплашени или толкова стъписани, че ако им се доверим, ще изпаднат в паника. Все пак има някои и съм хвърлила око на една-две, но трябва да внимавам много. Първата грешка ще ми е последната.