Севанна опипа герданите си и големият смарагд на дясната й ръка блесна като зелен пламък на светлината от светилниците. Устата й се стегна и придаде на изражението й още повече алчност. Можеше и да е свикнала на оскъдица, но въпреки липсата на топлина в шатрата, тя май беше престанала да й харесва.
— Говоря от името на вожда и казвам, че ще останем тук. — В гласа й имаше нотка на предизвикателство. — А, виждам, че Файле е дошла. Добрата ми, послушна гай-шайн. — Взе от масата нещо увито в парцал и разгърна парцала. — Това познато ли ти е, Файле Башийр?
Това, което Севанна държеше, беше нож, с дълго педя и половина острие, най-обикновено сечиво, което носеха хиляди селяци по земята. Само дето на Файле й бяха познати нитовете по дървената дръжка и очукания й връх. Ножът, който си беше откраднала и го беше скрила толкова грижливо. Не отвърна нищо. Нямаше какво да каже. На гай-шайн беше забранено да притежават каквото и да било оръжие, дори да е нож за рязане на месо или зеленчуци за готвене. Но потръпна неволно, когато Севанна продължи:
— Добре, че Галина ми го донесе преди да си го използвала. Все едно за какво. Ако беше намушкала някого, щеше много да се сърдиш на себе си.
Галина? Разбира се. Айез Седайката нямаше да им позволи да избягат, преди да са изпълнили искането й.
— Тя е стъписана, Терава. — Смехът на Севанна беше пълен с насмешка. — Галина знае какво се иска от една гай-шайн, Файле Башийр. Какво да правя с нея, Терава? Виж, за това можеш да ме посъветваш. Няколко влагоземци бяха убити затова, че крият оръжия, но нея не бих искала да загубя.
Терава повдигна брадичката на Файле с един пръст и се вгледа в очите й. Файле срещна погледа й, без да мигне, но усети как коленете й се разтрепериха. Не се и опита да си внуши, че е само от студа. Знаеше, че не е страхливка, но когато Терава я погледнеше, се чувстваше като зайче в ноктите на орел, очакващо клюнът да се спусне. Терава беше тази, която първа й каза да шпионира Севанна, и колкото и уклончиви да бяха останалите Мъдри, Файле не се и съмняваше, че Терава ще й клъцне гърлото при най-малкото опасение, че може да я издаде. Нямаше смисъл да се преструва, че жената не я плаши. Трябваше просто да устои на този страх. Стига да можеше.
— Мисля, че е замисляла да избяга, Севанна. Но смятам, че може да се научи да прави каквото й се каже.
Грубата дървена маса беше поставена в най-близкото открито пространство до шатрата на Севанна, на сто крачки от нея. Отначало Файле помисли, че срамът от това, че е гола, ще е най-лошото, както и леденият студ, от който кожата й се бе вкаменила. Слънцето се беше смъкнало ниско на запад; въздухът беше станал още по-студен и до съмване щеше да стане още по-студен. Трябваше да остане тук до заранта. Шайдо бързо научаваха кое носи най-голям срам на влагоземците и използваха срама за наказание. Мислеше си, че ще умре от изчервяване, всеки път, щом някой я погледнеше, но минаващите покрай нея Шайдо дори не се спираха. Голотата сама по себе си не беше повод за срам при Шайдо. Пред нея се появи Аравайн, но спря само за миг и прошепна:
— Кураж.
И си отиде. Файле я разбра. Жената не смееше да й помогне с нищо, все едно дали й беше вярна, или не.
Скоро след това Файле престана да се тревожи за срама. Стегнаха китките й отзад, а после свиха назад глезените й и ги вързаха за лактите. Студът започна да хапе все по жестоко, докато тя не започна да трепери неудържимо, но скоро и това взе да й се струва незначително. Краката и раменете й започнаха да се гърчат, мускулите заподскачаха готови сякаш да пламнат, заусукваха се все по-силно и по-силно. И тя се съсредоточи върху едно — да не запищи. Нямаше… да… пищи. Но о, Светлина, колко я болеше!
— Севанна заповяда да останеш тук до съмване, Файле Башийр, но не каза, че не можеш да си имаш компания.
Трябваше няколко пъти да примига, преди отново да може да вижда ясно. Пот пареше очите й. Как бе възможно да се поти, след като бе премръзнала до мозъка на костите си? Ролан стоеше пред нея и странно, носеше два малки бронзови мангала, пълни с горящи въглени, с увити на краката им парцали, за да не си опари ръцете. Като видя, че е зяпнала мангалите, той сви рамене.
— Преди време една студена нощ нямаше да ме притесни, но откакто прекосих Драконовата стена, омекнах.
Тя едва не ахна, щом той постави мангалите под масата. Топлината я заля през цепнатините между дъските. Мускулите й продължаваха да пищят и да се стягат, но, о, благословена топлина. Ахна, когато мъжът сложи ръка на гърдите й и другата — около свитите й колене. Усети изведнъж, че напрежението в глезените й изчезна. Беше я… стиснал. Едната му ръка се задвижи по бедрото й и тя едва не изпищя, щом пръстите му се заровиха в стегналите й се на възли мускули, но усети как възлите започнаха да се отхлабват. Още я болеше, разтривката му беше болезнена, но болката в този мускул на бедрото някак започна да се променя. Не че стана по-лека, но тя знаеше, че ще се смали, ако той продължи.