Не беше стъпила още на пода на преддверието, когато Авиенда намести шала на раменете си и каза:
— Добре ли спа? — Тонът й беше привидно спокоен, но в очите й се таеше притесненост. — Не си поискала да ти донесат вино, за да спиш по-добре, нали? Погрижих се да разредят виното ти, когато ядохме, но забелязах как поглеждаш към каната.
— Да, маминко — отвърна с язвително мил гласец Елейн. — Не, маминко. Чудех се как се е докопал Едмън до такава добра реколта, маминко. Направо беше срамно да се разрежда с вода. И си изпих козето мляко преди лягане. — Ако от нещо й прилошееше в бременността, щеше да е от козето мляко! И като помислиш само, че беше почнала да го харесва.
Авиенда сложи юмруци на кръста си с такова негодувание, че Елейн не можа да се сдържи да не се изсмее. Имаше си известни неудобства в носенето на дете, като се почне с внезапните нервни изблици, през топлите вълни и болката в гърдите, до това винаги да се чувстваш уморена, но обгрижването и глезотиите бяха като че ли най-лошото. Всички в Кралския дворец знаеха, че е бременна — при това доста хора го бяха разбрали преди самата нея, да е жива и здрава Мин с нейните видения и развързания й език — и според нея дори като бебе не я бяха обсипвали с толкова майчински грижи. Все пак се примиряваше с цялата тази досада, доколкото бе възможно. Обикновено успяваше. Просто се стараеха да са й в помощ. Жалко, че всички жени, които познаваше, като че ли бяха убедени, че бременността я прави безмозъчна. Почти всички жени, които познаваше. Най-зле беше с тези, които никога не бяха раждали.
Мисълта за бебето — понякога съжаляваше, че Мин не каза дали ще е момче, или момиче, или по-скоро Авиенда или Биргит да можеха да си спомнят какво точно е казала Мин; Мин винаги се оказваше права, но във въпросната нощ трите бяха изгълтали доста вино, а Мин бе напуснала палата преди Елейн да разбере и да я попита — та мисълта за растящото в нея дете винаги я караше да мисли за Ранд, също както мисълта за него я караше да мисли за бебето. Едното водеше до другото толкова сигурно, колкото сигурно млякото кипва. Ранд й липсваше ужасно и в същото време бе невъзможно да й липсва. Част от него, усещането за него винаги си седеше някъде в дъното на съзнанието й, освен когато не приглушеше връзката, наред с усещането й за Биргит, другия й Стражник. Връзката обаче си имаше граници. Той се намираше някъде на запад, толкова далече, че освен че е жив, нищо повече не можеше да разбере за него. Всъщност нищо много повече, макар да смяташе, че ще разбере, ако е пострадал тежко. Не беше убедена, че държи да знае какво е замислил. След като я напусна, той бе заминал далече на юг, а сега, точно тази заран, бе Отпътувал на запад. Доста разсейващо беше всъщност да го чувства сега в една посока, после хоп — в друга, още по-далече. Можеше да преследва врагове или да бяга от врагове, или каквото и да е от хиляда още неща. Много се надяваше, че това, което го е накарало да Отпътува, е нещо безвредно. Много скоро щеше да й умре, милият — мъжете, способни да преливат, винаги умираха от това — но ужасно й се искаше да й остане жив колкото може по-дълго.
— Той е добре — отрони Авиенда все едно, че беше прочела мислите й. Откакто станаха първосестри, между двете съществуваше взаимен усет, макар да не стигаше толкова далече като връзката, която те и Мин имаха с Ранд. — Само да посмее да позволи да го убият, ушите ще му отрежа.
Елейн примига, после се засмя. Авиенда я изгледа стреснато и също се включи. Не беше чак толкова смешно, освен може би за айилка — чувството за хумор на Авиенда беше много странно, но Елейн не можеше да спре да се смее, а Авиенда изглеждаше направо безпомощна. Както се тресяха от смях, се прегърнаха. Странно нещо беше животът. Ако допреди година някой й беше казал, че ще дели мъж с друга жена — с две при това! — щеше да му отвърне, че е луд. Самата представа за такова нещо щеше да й се стори неприлична. Но ето, че обичаше Авиенда също колкото Ранд, макар и по-различно, а Авиенда обичаше Ранд също колкото нея. Да го отрича означаваше да отрече Авиенда, а тя по-скоро от кожата си щеше да излезе. Айилките, било то сестри или първи приятелки, често се женеха за един и същи мъж и рядко му оставяха възможност сам да се произнесе по въпроса. Тя щеше да се венчае за Ранд, също и Авиенда, и Мин. Каквото и да кажеше или да си помислеше някой, това беше положението, и точка. Стига той да доживееше.