Една стройна жена с два златисти лейтенантски пискюла на рамото на червеното си наметало отдаде чест на Елейн с ръка на гърдите и дорестият й кон тръсна глава, а сребърните звънчета в гривата му леко издрънчаха, сякаш и той й отдаде чест.
— Готови сме, милейди, и пътят е чист. — Касейл Расковни беше бивша търговска охранничка и арафелският й акцент не беше на образована жена, но гласът й бе отривист и безпрекословен. Използваше уместните обръщения и щеше да продължи така, докато Елейн не получи короната, но беше готова да се бие, за да получи Елейн въпросната корона. Малко, твърде малко мъже и жени се включваха напоследък в състава на Гвардията на кралицата, освен ако не бяха готови за това. — Мъжете, които ни предостави господин Рос, също са готови. Колкото е възможно. — Рос се покашля, помръдна с патерицата и заоглежда снега пред ботушите си.
Елейн веднага схвана какво има предвид Касейл. Господин Рос беше събрал от имението единайсет души, за да ги прати в Кемлин, и ги беше снаряжил с алебарди, къси мечове и каквито доспехи бе успял да изрови, девет стари шлема без забрала и седем очукани метални нагръдника, които ги правеха уязвими. Конете им не бяха лоши, макар и доста рунтави, но колкото и да се бяха загърнали ездачите им в дебелите си наметала, се виждаше, че поне осем от тях едва ли имат нужда от бръснене повече от веднъж в седмицата, ако и толкова. Мъжете, които господин Рос бе описал като „опитни“, бяха със сбръчкани лица, старчески разкривени пръсти и сигурно от всички тях трудно щеше да се събере пълен комплект зъби. Не беше излъгал, нито се беше опитал да изклинчи — Едмън сигурно беше събрал всички читави мъже от района и ги бе снаряжил с най-доброто, което е имал. Едно и също се повтаряше навсякъде. Явно, че много здрави и читави мъже, пръснати из цял Андор, се мъчеха да се доберат до нея в Кемлин. И изглежда, никой от тях нямаше да може да стигне до града преди вече всичко да се е решило. Можеше цял ден да търси, без да намери една добра чета. Но тези все пак като че ли държаха алебардите така, сякаш знаят как се използват. Но пък то и не беше кой знае колко трудно, когато си се чучнал на седлото и си затъкнал тъпия й край в стремето.
— Сестро, посетихме вече деветнайсет от тези ваши имения — тихо заговори Авиенда, след като се приближи толкова до нея, че раменете им се опряха, — и като смятаме и тези, събрахме двеста и пет момчета, твърде млади, за да си пролеят кръвта, и старци, които отдавна е трябвало да оставят копието. Не съм те питала досега. Знаеш си хората и вашите си нрави. Струва ли си все пак времето, което отделяш?
— О, да, сестро. — Елейн също заговори тихо, за да не чуят еднокракият ветеран и слугите. И най-добрите хора се запъват като магарета, ако разберат, че искаш от тях да се държат точно по определен начин. Особено ако разберат, че помощта, която са събрали с такова усилие и са ти я предложили, а ти си я приела, всъщност изобщо не е това, което търсиш. — В онова село край реката вече всички знаят, че съм тук, както и половината ферми на мили околовръст. До обед ще го научи и другата половина, а до утре — следващото село и още ферми. Зиме вестите пътуват бавно, особено в този край. Те знаят, че съм изявила претенцията си за трона, но ако спечеля утре трона или загина, може и да не го научат преди средата на пролетта, а може би и до лятото. Но днес те знаят, че Елейн Траканд е жива и че е гостувала в имението в копринени одежди и с накити, и че е свикала хора под знамето си. Хора на двайсет мили оттук ще твърдят, че са ме видели и са пипнали ръката ми. Малцина могат да кажат това, без да говорят в полза на оногова, за когото твърдят, че са видели, а когато говориш в полза на някого, сам започваш да се убеждаваш в негова полза. Вече в деветнайсет места из Андор има мъже и жени, които разправят как са видели щерката-наследница и всеки ден областта, покрита от тези приказки се разширява като мастилено петно.
— Да имах време, бих посетила всяко селце в Андор. С едно косъмче няма да повлияе на това, което ще се случи в Кемлин, но когато победя, ще бъде от решаващо значение. — Никаква друга възможност не можеше да допусне, освен да победи. Особено като се имаше предвид кой щеше да вземе трона, ако тя се провалеше.
— Повечето кралици в историята ни са прекарвали първите си години от управлението в събиране и укрепване на хората, стоящи зад тях, Авиенда. Чакат ни по-тежки времена от днешните. Може още преди да мине година да имам нужда от всеки андорец, който да застане зад мен. Не мога да чакам, докато си взема трона. Идат по-тежки времена и трябва да съм готова. Андор трябва да бъде готов и аз съм длъжна да го подготвя — отсече тя.