— Тя изпи ли си козето мляко? А добре ли спа? Щото се чувства… — Гласът й заглъхна и тя си пое дъх, преди да се извърне към Елейн, външно спокойна и неизненадана, че я вижда току до себе си. Връзката действаше двупосочно.
Биргит не беше едра, макар да надвишаваше на ръст Елейн и в ботушите си с високи подметки да стигаше ръста на Авиенда. Но имаше властно излъчване, което се подсилваше още повече от униформата й на капитан-генерал на Гвардията на кралицата — късо червено палто с висока бяла яка, облечено над торбести сини панталони, затъкнати в блестящи черни ботуши, с четири златни пискюла на лявото рамо и по четири златни ивици на маншетите. В края на краищата тя беше Биргит Сребролъката, легендарна героиня. Много усилия полагаше да се примири с тези легенди; твърдеше, че историите, разправяни за нея, или били силно преувеличени, или изцяло измислени. И все пак беше същата жена, извършила всички онези неща, които образуваха ядрото на сказанията за нея, а и много други. Сега, въпреки външното спокойствие, през връзката протече безпокойство за Елейн, съчетано с главоболието й и болния стомах. Много добре знаеше, че Елейн мрази да я обсъждат зад гърба й. Това не беше единствената причина за раздразнението на Елейн, ала връзката й показа колко притеснена е Биргит.
Авиенда най-спокойно смъкна шала от главата си и го загърна около раменете, стараейки се да си придаде физиономията на жена, която не е направила нищо лошо и която определено не иска да бъде смесвана с някоя, която е направила нещо лошо. Сигурно щеше да го докара, ако не беше ококорила леко очи, за да добави и нотка на невинност. В някои отношения Биргит й влияеше зле.
— Изпих си козето мляко — каза мрачно Елейн, в пълно съзнание за гвардейките, които междувременно бяха обкръжили и трите. Бяха обърнати навън и очите им оглеждаха бдително двора, терасите и покривите, почти всяка със сигурност беше наострила уши. — Спах достатъчно. Има ли нещо, за което искаш да попиташ мен?
— Мисля, че получих всички отговори, които ми трябват засега — отвърна Биргит без намек за изчервяване, за което се беше надявала Елейн. Знаеше, че е уморена, знаеше, че лъже за спането.
Връзката понякога определено създаваше неудобства. Предната нощ Елейн не беше изпила нищо повече от половин чашка разредено вино, но ето, че започваше да има сутрешния махмурлук на Биргит и нейните болки в стомаха. Нито една Айез Седай, с които бе разговаряла за връзката, не й беше споменала за нещо такова, но двете с Биргит твърде често започваха да се чувстват като огледални двойнички, и физически, и емоционално. Последното създаваше истински проблеми, когато настроението й се люшкаше като детска друсалка. Понякога успяваше да го отърси или да го надвие, но днес знаеше, че ще го изстрада, докато Биргит не се Изцери. Смяташе, че това огледално отражение се получава, защото двете са жени. Никой преди не беше чувал за обвързване на друга жена. Честно казано, и сега малцина бяха чули, и някои от тях, изглежда, продължаваха да са убедени, че не може да е истина. Стражникът е мъж както бикът е от мъжки пол. Това всички го знаеха и на малцина им хрумваше, че едно нещо, което „всеки знае“, си заслужава внимателно проучване.
Това, че я хванаха в лъжа, докато се стараеше да следва диктата на Егвийн да живеят все едно, че вече са положили Трите клетви, я караше да е непрекъснато в готовност да се защити. А това я правеше безцеремонна.
— Върна ли се Диелин?
— Не — отвърна Биргит също толкова безцеремонно и Елейн въздъхна. Диелин беше напуснала града няколко дни преди да се появи войската на Аримила, като бе взела със себе си Реане Корли да й отваря Портали и да ускори Пътуването й, а много неща зависеха от завръщането на Диелин. От това дали щеше да донесе нещо повече от новини.
Сведен до същината му, изборът на кралица на Андор бе нещо съвсем просто. В цялото кралство съществуваха над четиристотин благородни Дома, но от тях само деветнадесет бяха достатъчно силни, за да следват други водачеството им. Обикновено всички тези деветнайсет заставаха зад щерката-наследница, освен ако не е очебийно неспособна. Домът Мантеар бе изгубил трона в полза на Траканд след смъртта на Мордрелен само защото Тигрейн, щерката-наследница, бе изчезнала, а останалото потекло на Мантеар бяха само момчета. И защото Мургейз Траканд беше събрала в своя подкрепа тринайсет Дома. По закон и по обичай бяха необходими само десет от деветнайсетте, за да се издигнеш на трона. Всички претендентки, продължаващи да мислят, че те е трябвало да получат трона, обикновено или отстъпваха пред останалите, или най-малкото си замълчаваха и се отказваха от домогванията си, след като друга се сдобиеше с десет Дома зад гърба си.