Сарейта обаче стисна уста. На нея й тежеше, че няколко Родственички можеха да запридат Портали, и нейният възглед за Родството беше много по-различен. Обикновено тя свеждаше възраженията си до смръщени вежди или недоволна гримаса, след като Елейн изкажеше ясно вижданията си, но сутрешният стрес, изглежда, бе развързал езика й.
— Наистина трябва да ги отведем с нас — отсече тя, — иначе щом се махнат от очите ни, всички ще почнат да твърдят, че са Айез Седай. Всяка жена, която твърди, че е пусната от Кулата преди триста години, е способна да твърди какво ли не! Мене ако питаш, трябва да бъдат държани под око, а не да ги пускаме да правят каквото си щат, особено тия, дето могат да Пътуват. Може и да ходят където им кажеш и да се връщат, Елейн, но кога ли ще им хрумне да престанат да се връщат? Помни ми думата, избяга ли една от тях, и други ще я последват, и така ще си оцапаме ръцете, че нивга няма да можем да ги очистим.
— Не се налага да ходим никъде — заяви твърдо Елейн колкото на Сестрите, толкова и за гвардейките. Далечният маяк си беше на същото място, където го бе усетила, и не се местеше; възможността да се придвижи към Кемлин изглеждаше нищожна, камо ли пък да дойде тук, но една мълва, че Айез Седай се канят да бягат, можеше да предизвика пълна суматоха, тълпите щяха да задрапат със зъби и нокти към градските порти, за да избягат от това, което може да изплаши дори Айез Седай. Дори армия, опустошаваща превзетия град, нямаше да причини толкова жертви. А тия трите бъбреха, сякаш няма кой да ги чуе освен стените! Виж, за Мерилил имаше някакво извинение, но не и за другите две. — Ще останем тук, както ни заповяда Амирлинският трон, докато не заповяда друго. Родственичките ще продължат да получават дължимото уважение, докато не бъдат приети сърдечно в Кулата, и това също е заповед на Амирлин, както знаете много добре. А вие ще продължите да учите Ветроловките и да живеете така, както се полага за Айез Седай. От нас се чака да се справяме с хорските страхове и да ги утешаваме, не да разпространяваме глупави клюки и паника.
Е, сигурно беше малко по-твърда от необходимото. Сарейта заби поглед в плочките на пода като нахокана новачка. Мерилил трепна при споменаването на Ветроловките, но това трябваше да се очаква. Другите също даваха уроци, но жените от Морския народ държаха Мерилил толкова здраво, все едно беше някоя от чирачките им. Спеше в, техните стаи и обикновено не се появяваше без компанията на две или три от тях, и ги следваше кротичко по петите. Нищо друго не приемаха от нея, освен пълно покорство.
— Разбира се, Елейн — каза припряно Кареане. — Разбира се. Никоя от нас не би предложила да нарушим заповедите на Амирлин. — Поколеба се, уж че наглася шала със зелените ресни на раменете си, и погледна съжалително Мерилил. — Но като стана дума за Морския народ, не би ли могла да кажеш на Вандийн и тя да си поеме дяла от уроците? — След като Елейн си замълча, тонът й се поизостри и щеше да мине за сърдит, ако не беше Айез Седай. — Тя твърди, че била страшно заета с двете бегълки, но й остава достатъчно време да ми говори нощем и да ми пречи да спя. Онези двете вече са толкова наплашени, че няма да писнат дори роклите им да се подпалят. Нямат нужда от вниманието й. Може и тя да си поеме дяла в обучаването на ония дивачки. И Вандийн трябва да започне да се държи като Айез Седай!
И уж колеблива и уж нахокана, изгледа Елейн с такава злост, че й трябваше време, докато я обуздае. Тъкмо Елейн бе тази, която бе сключила сделката, довела до задължението Айез Седай да учат Ветроловките, но тя самата до този момент не беше дала повече от два-три урока — оправдаваше се, че е притисната от други, по-важни дела. Освен това Морският народ гледаше на една учителка от сушата като на наемничка, при това наемничка, стояща по-долу и от миячка в кухнята. Миячка, която може да се опита да изклинчи от работата си. Тя продължаваше да смята, че Нинив бе заминала само за да избегне тези проклети уроци. Явно никоя не очакваше да падне до положението на Мерилил, но дори няколкото часа наведнъж бяха голяма мъка.