За нейна изненада Зайда само кимна, сякаш бе очаквала точно това. Това я стъписа, като си помисли за ангажимента на Зайда във взаимната им сделка. Сделките — всъщност те бяха две и това можеше да се окаже ключовият момент.
Никой от доста време не беше очаквал, че малката дневна ще се използва, така че въздухът в нея беше мразовит, дори след като Сефани притича с огнивото да запали праханта под дъбовите цепеници в широката бяла камина и бързо изхвърча от стаята.
Пламъците запращяха и заядоха дънера върху желязната решетка. Жените се занаместваха в ниските резбовани столове, подредени в полукръг пред огъня. Е, наместваха се по-точно Елейн и жените на Морския народ: Елейн грижливо заоправя робата си върху коленете — съжаляваше, че Зайда не беше се забавила поне час, за да може да се облече подобаващо, Ветроловките хладнокръвно изчакаха да седне най-напред Надзорницата на вълните, след което и те се настаниха от двете й страни. Биргит застана пред писалището, с ръце на кръста и буреносно лице. Връзката донесе отчетливо желание да скъса вратовете на Ата-ан Миере. Авиенда се облегна небрежно на един от бюфетите и дори след като Есанде й донесе робата и недвусмислено й я поднесе, тя просто си я заметна и се върна в позата си с ръце, скръстени на гърдите. Беше освободила сайдар, но костенурката все още беше в ръката й и Елейн подозираше, че е готова отново всеки миг да прегърне Силата. Но нито студеният зеленоок поглед на Авиенда, нито въсенето на Биргит ни най-малко не подействаха на трите от Морския народ.
— На Ата-ан Миере бяха обещани двадесет учителки — заговори леко натъртено Елейн. Зайда бе заявила, че на нея й е обещано, че тя ще събира плащанията, но сделката беше сключена с Неста дин Реас. Разбира се, Зайда сигурно вярваше, че самата тя ще стане новата Надзорница на корабите. — Подходящи учителки, които ще бъдат избрани от Амирлинския трон. Зная, Ата-ан Миере се гордеят с това, че докрай изпълняват договорените си задължения, и Кулата също ще изпълни своите. Но знаете, че когато Сестрите тук се съгласиха да преподават, беше временно. И беше съвсем отделна сделка от сключената с Надзорницата на корабите. Това го признахте сама, когато се съгласихте за Ветроловки, които да тъкат Портали, за да внасяме през тях продоволствие в Кемлин от Иллиан и Тийр. Със сигурност не бихте се намесили в работите на сухоземците по друга причина, освен за да изпълните своята страна от определен договор. Но щом си заминавате, вашата помощ приключва, както и нашето задължение да учим. Опасявам се, че и в „Сребърния елен“ няма да можете да съберете учителки. Ата-ан Миере ще трябва да почакат, докато Амирлин изпрати учителки. Съгласно договора, сключен с Надзорницата на корабите. — Жалко, че не можеше да настои да стоят настрана от странноприемницата, но за това може би вече беше късно, пък и не можеше да измисли основание, което да не прозвучи кухо. Аргумент, който се тресе от липса на център, щеше само да окуражи Зайда. Ата-ан Миере бяха жестоки в пазаренето. Добросъвестни, но жестоки. Трябваше да продължи много бавно, много внимателно.
— Моята сестра те спипа за ухото — изкиска се Авиенда и се плесна по бедрото. — Направо те увеси за глезените. — Кой знае защо, намираше точно това наказание на Морския народ за невероятно смешно.
Елейн потисна изблика си на раздразнение. Авиенда не изпускаше нито една възможност да щипне Морския народ за носовете — беше започнала, откакто побягнаха от Ебу Дар, и оттогава не спираше — но не беше моментът за това.
Чанел се вкочани и спокойното й лице стана кръвнишко. Жилавата жена твърде често се оказваше потърпевшата страна от Авиендиното щипване на носове, включително и един неприятен епизод, включващ уускай, много силно айилско питие. Обкръжи я дори сиянието на сайдар! Зайда не можеше да види това, но знаеше за уускай и за отнасянето на Чанел в леглото, след като беше повръщала по целия път, и вдигна властнически ръка към Ветроловката. Сиянието угасна и лицето на Чанел помръкна.
— Всичко, което казваш, може и да е така — заяви Зайда, което не беше много далече от обида, особено ако се кажеше на една Айез Седай. — Но така или иначе, Мерилил не беше част от това. Тя се съгласи да стане една от учителките много преди да дойде в Кемлин и ще тръгне с мен, за да продължи лекциите си.