Младостта им не беше изненада, разбира се, но тя бе очаквала да види до Конайл някоя побеляла глава на съветник, а зад раменете на останалите да надничат настойниците им. Но в стаята нямаше никой друг освен Биргит, застанала пред високите сводести прозорци, със скръстени на гърдите ръце. Ярката обедна светлина, сипеща се през прозрачното стъкло, я превръщаше в самия силует на негодуванието.
— Траканд приветства всички вас и аз ви приветствам всички — проговори Елейн, едва прикривайки отчаянието си. — Не ще забравя подкрепата ви и Траканд няма да забрави. — Сигурно стъписването се беше прокраднало отчасти в гласа й, защото Каталин сви устни и очите й блеснаха.
— Аз не съм вече под опека, както би трябвало да знаеш, Елейн — заяви тя стегнато. — Чичо ми, лорд Арендор, на Празника на светлините каза, че вече съм толкова подготвена, колкото ще съм и след година, тъй че спокойно може да ми се пуснат юздите и да се оправям сама. Всъщност според мен той просто искаше да му остане повече време за лов, докато още може. Винаги е обичал лова, а вече е много стар. — Отново се направи, че не забелязва мръщенето на Диелин. Арендор Хевин и Диелин бяха общо взето на едни години.
— И аз нямам настойник — каза колебливо Бранлет. Гласът му беше креслив почти като на Каталин.
Диелин му се усмихна състрадателно и приглади назад падналия на челото му кичур, но той отново се смъкна над очите му.
— Мейв излязла да поязди сама, както обичаше да прави, и конят й стъпнал в дупка на лалугер — тихо обясни тя. — Докато я намерят, вече било късно. Имало е малък… спор кой да заеме мястото й.
— Цели три месеца спориха — измърмори Бранлет. За миг й се стори по-малък от Перивал, момченце, което се мъчи да намери пътя, и няма никой, който да му го посочи. — Не е редно да казвам това на никого, но на вас мога да го кажа. Вие ще бъдете кралицата.
Диелин сложи ръка на рамото на Перивал и той изправи гръб, макар че си остана по-нисък от нея.
— Лорд Уилин щеше да е тук с лорд Перивал, но годините са го приковали на леглото. Възрастта рано или късно натежава на всички ни. — Отново изгледа остро Каталин, но момичето, нацупило устни, в този момент оглеждаше Биргит. — Уилин каза да ви предам, че ви изпраща най-сърдечни поздрави заедно с този, когото обича като свой син.
— Чичо Уилин ми каза да отстоявам честта на Мантеар и Андор — заяви Перивал толкова стегнато и сериозно, колкото може да го направи само дете. — Ще се постарая, Елейн. Много ще се старая.
— Убедена съм, че ще успееш — отвърна му Елейн и успя да вложи поне малко топлинка в гласа си. Страшно й се искаше да ги изгони до един и да зададе на Диелин няколко много изрични въпроса, но това не можеше да стане, не веднага поне. Каквато и да беше възрастта им, те все пак бяха Върховните тронове на могъщи Домове и тя бе длъжна да им предложи напитки и поне що-годе сносен разговор, преди да идат да се преоблекат след пътуването.
— Тя наистина ли е капитан-генерал на Гвардията на кралицата? — запита Каталин, докато Биргит подаваше на Елейн чашка от тънък син порцелан, пълна с леко потъмняла гореща водица. Момиченцето говореше така, сякаш самата Биргит не е тук. Биргит вдигна вежда, но Каталин, изглежда, се беше научила добре да не вижда това, което не иска да види. От винената чаша в пълничката й шепа се носеше остро сладникав аромат на подправки. В жалката пародия на чай за Елейн нямаше повече от капчица мед.
— Да, и мой Стражник освен това — отвърна тя. Учтиво. С възможно най-голяма отзивчивост! Момичето вероятно го прие като комплимент. Пердах заслужаваше заради грубостта си, но можеш ли да напердашиш един Върховен трон? Не и когато ти е нужна подкрепата му.
Очите на Каталин пробягаха към ръцете на Елейн, но пръстенът с Великата змия с нищо не промени хладното й изражение.
— Дали са ти това? Не бях чула, че си издигната в Айез Седай. Мислех, че Бялата кула те е върнала у дома. Когато умря майка ти. Или може би заради неприятностите на Кулата, за които разправят. Представяш ли си, Айез Седай да се дърлят като селянки на пазара. Но как може тя да бъде генерал или Стражник без меч? Все едно, леля ми Евел казва, че жената трябва да остави мечовете за мъжете. Човек не си подковава коня, щом си има налбантин, нито си мели зърното, щом има мелничар, нали? — Цитат от лейди Евел, несъмнено.
Елейн пренебрегна плитко заровените обиди.
— Мечът на един генерал е армията, Каталин. Гарет Брин казва, че когато един пълководец използва друго оръжие, значи не си знае работата. — Името, изглежда, също не й направи впечатление. Дори децата на рудничарите в Мъгливите планини знаеха кой е Гарет Брин!