— Аз станах Върховен трон на Таравин на петнайсет, когато баща ми умря при схватка в тресавищата на Алтара. Двамата ми по-малки братя загинаха в бой с крадци на добитък от Муранди същата година. Слушах съветници, но аз казах на конниците на Таравин къде да ударят и дадохме урок на алтарците и мурандийците друг път да вършат грабежите си другаде. Времето избира кога трябва да пораснат децата, Авиенда, не ние, а в тези времена един Върховен трон, който е дете, не може да бъде повече дете.
— Колкото до вас, лейди Биргит — продължи тя още по-сухо, — езикът ви както винаги е… лют. — Не попита откъде впрочем може да знае Биргит толкова много за Артур Ястребовото крило неща, които не знае никой историк, но я изгледа оценяващо. — Бранлет и Перивал ще получат напътствия от мен, а също и Каталин, смятам, колкото и да ми е жал за времето, което ще трябва да похабя с това момиче. Колкото до Конайл, той едва ли е първият младеж, който си въобразява, че е непобедим и безсмъртен. Ако не можете да му стегнете юздите като капитан-генерал, съветвам ви да пробвате да му походите. Както поглеждаше този ваш панталон, ще тръгне след вас накъдето и да го поведете.
Елейн… тръсна глава… да махне чистия гняв, който се надигна у нея. Не нейния гняв, и преди всичко не нейния гняв към Диелин, нито гнева й затова, че Биргит разплиска виното си. Гневът беше на Биргит. Не искаше да зашлеви Ранд през лицето. Добре де, искаше, но това беше отделно. Светлина, значи и Конайл се беше заглеждал по Биргит?
— Те са Върховни тронове на Домове, Авиенда. Никой от Домовете ми няма да ми благодари, ако не се държа с тях като такива. Мъжете, които тръгнат след тях, ще се бият за тях, за да ги опазят живи, ала ще яхнат конете си заради Перивал и Бранлет, за Конайл и Каталин, не за мен. Защото те са Върховните тронове. — Авиенда се намръщи и сгъна ръце, сякаш щеше да придърпа шал около себе си, но кимна. Рязко и с много нежелание — никой сред айилците не се издигаше толкова високо без години на опит и без одобрението на Мъдрите, — но кимна.
— Биргит, ти ще трябва да се оправиш с тях, като капитан-генерал с Върховен трон. Бялата коса нямаше да ги направи по-мъдри, и определено щеше да ти е много по-трудно да се оправиш с тях. Пак щяха да си имат своето мнение, а годините натрупан опит щяха да му придадат тежест и те най-вероятно щяха да са десет пъти по-сигурни, че знаят какво да се прави, по-добре от теб. Или от мен. — Струваше й голямо усилие да не допусне язвителност в тона си и Биргит несъмнено го усети. Беше потиснала язвителността, но тя не се беше махнала — Биргит обичаше мъжете да я гледат, поне тогава, когато искаше да я гледат, но не обичаше някой да й каже, че се опитва да им привлече вниманието — и все пак знаеше колко е опасно и двете да оставят чувствата си да се развихрят на воля.
Диелин отпиваше от виното си и продължаваше да оглежда замислено Биргит. Едва шепа хора знаеха истината, която Биргит отчаяно се стараеше да скрие, и Диелин не беше между тях, но самата Биргит беше достатъчно непредпазлива — тук си изтърве езика, там го изтърве, така че старата жена беше наясно, че зад сините очи на Биргит се крие някаква загадка. Светлината знаеше само какво щеше да си помисли, ако успееше да я разгадае. Сега обаче двете бяха като масло и вода. Можеха да си спорят кое от двете е отгоре и определено над всичко друго. Този път Диелин явно реши, че е спечелила.
— Все едно, Диелин — продължи Елейн. — Щях да съм по-доволна, ако беше взела съветниците им. Стореното — сторено, но най ме безпокои Бранлет. Ако Гилиард ме обвинят, че съм го отвлякла, работите ще станат по-лоши, отколкото бяха, не по-добри.
Диелин махна пренебрежително.
— Не ги познаваш добре Гилиардови. Както се дърлят помежду си, няма да забележат липсата на момчето поне до лятото, а и да я забележат, никой няма да отрече това, което е направил. Никой от тях няма да признае, че са се увлекли толкова в спора си кой да му бъде наставник, че са забравили да го държат под око. Все едно, Гилиард ще застанат по-скоро зад Зайда, отколкото зад Марн, а и Араун и Саранд хич не ги не обичат.
— Дано да си права, Диелин, защото ти възлагам да се оправиш с всеки разгневен Гилиард, който би се появил. И докато съветваш другите трима, подавай моля те един пръст и на Конайл, да не извърши някое непростимо безумие.
Въпреки приказките й, на първото Диелин леко потръпна. На второто въздъхна. Биргит се изсмя.
— Ако имаш проблеми, мога да ти заема един панталон и ботуши, да му походиш.
— Някои жени — измърмори над чашата си Диелин — могат да накарат рибата да клъвне само като си свият пръста, лейди Биргит. Други трябва да влачат стръвта си по цялото езеро. — Авиенда се засмя на това, но гневът на Биргит почна да се наостря по връзката.