— Фризьорки, носачи, готвачки, главният дърводелец, най-малко петима от писарите на господин Нори, а сега и библиотекарите. — Отпусната в стола си и кръстосала крака, Диелин изръмжа кисело. — Има ли тук някой, за когото няма да разберем рано или късно, че е шпионин, госпожо Харфор?
Нори изпъна неловко врат: престъплението на писарите си приемаше като лично оскърбление.
— Храня надежди, че може би ще стигна до дъното на тази каца, милейди — отвърна самодоволно госпожа Харфор. Нито шпиони, нито Върховни тронове на могъщи Домове можеха да я смутят. Шпионите бяха напаст, която тя смяташе да изчисти от двореца също като бълхите или плъховете — въпреки че бе принудена да признае помощта на Айез Седай по отношение на плъховете напоследък, — докато могъщите благородници бяха за нея като дъжда или снега, природни факти, които трябва да изтърпиш, докато не отминат, но не и повод за притеснения. — Просто има твърде много хора, които могат да бъдат купени, и твърде много, които могат да си позволят да ги купят, или искат да го направят.
Елейн се опита да си представи господин Харндър, но единственото, което се оформи в ума й, беше някаква смътна фигура на закръглен плешив човек, който мигаше непрекъснато. Беше служил при майка й, доколкото помнеше, а и на кралица Мордрелен преди това. Това, че изглежда служеше и на Кафявата Аджа, дори не заслужаваше коментар. В двореца на всеки владетел между Гръбнака на света и Аритския океан имаше очи и уши на Кулата. И най-малоумният владетел трябваше да го очаква. Несъмнено сеанчанците също щяха скоро да заживеят под окото на Бялата кула, ако вече не живееха. Рийни беше открила няколко шпиони за Червената Аджа, безспорно наследство от времето на Елайда, но този библиотекар беше първият за друга Аджа. Елайда едва ли беше допускала други Аджи да знаят какво става в двореца, докато беше съветничка на кралицата.
— Жалко, че нямаме лъжливи историйки, които да пробутаме на Кафявата Аджа — безгрижно подхвърли тя. Много жалко, че те, както и Червените, знаеха за Родството. В най-добрия случай трябваше да знаят, че тук има много жени, способни да преливат, и нямаше да им отнеме много време, докато се досетят кои са. Това междувременно щеше да създаде нови проблеми, но тези трудности все пак бяха някъде в бъдещето. Винаги планирай занапред, обичаше да казва Лини, но прекалиш ли с грижите за догодина, ще се препънеш в утрешния ден. — Наблюдавайте господин Харндър и се опитайте да откриете приятелите му. Мисля, че това е достатъчно засега. — Някои шпиони зависеха от ушите си, било за да чуят клюките или да подслушват зад вратите; други смазваха хорските езици с няколко чаши вино. За да противодействаш на един шпионин, първото, което трябва да сториш, е да разбереш как научава онова, което продава.
Авиенда изсумтя шумно и разпери полите си, готова да седне на килима, но се усети в какво е облечена. Изгледа предупредително Диелин и кацна сковано на ръба на един от столовете, самата картинка на дворцова дама с блеснали очи. Само дето дворцовите дами не опипват ножовете си с палец. Ако я оставеше човек, Авиенда веднага щеше да резне гърлото на всеки шпионин. Според нея шпионирането беше мръсна работа, колкото и често да се опитваше да я убеждава Елейн, че всеки открит шпионин е инструмент, който може да се използва, за да накара враговете й да повярват в това, което тя иска.
Не че всеки шпионин непременно работеше за някой враг. Повечето от тези, които Първата слугиня беше открила, получаваха пари от повече от един източник и сред тези, които беше разкрила, попадаха кралят на Муранди Редран, различни Върховни лордове и лейди на Тайрен, шепа кайриенски благородници и доста търговци. Твърде много хора се интересуваха какво става в Кемлин, все едно дали заради влиянието му над търговията, или по други причини. Понякога изглеждаше, че всеки шпионира срещу всеки.
— Госпожо Харфор, не сте открили очи и уши на Черната кула.
Като повечето хора, чули да се спомене за Черната кула, Диелин потръпна и отпи дълбока глътка от виното си, но Рийни отвърна само с лека гримаса. Тя беше решила да пренебрегне факта, че съществуват мъже, можещи да преливат, след като не можеше да промени нещата. За нея Черната кула беше просто… досада.
— Не са имали време, милейди. Оставете им една година и ще се намерят ратаи и библиотекари, които взимат пари и от тях.
— Предполагам. — Ужасна мисъл. — Какво още имате за нас днес?
— Поговорих с Джон Скелит, милейди. Човек, който си обръща често палтото, е склонен да го обърне пак, а Скелит е точно такъв. — Скелит, бръснарят, взимаше пари от дома Араун, което за момента го правеше човек на Аримила.