— Благодаря ви, госпожо Харфор — промълви тя и получи за това изряден реверанс. Рийни Харфор също беше от тези, които си знаят цената. — Господин Нори?
Приличащият на чапла мъж се сепна и престана да се мръщи на Рийни. В някои отношения той приемаше Порталите за свои и не обичаше да се шегуват с тях.
— Да, милейди. Разбира се. — Гласът му беше хриплив и монотонен. — Вярвам, че лейди Биргит вече ви е уведомила за търговските кервани от Иллиан и Тийр. Вярвам, че това е… хмм… неин обичаен навик, щом се върнете в града. — Изгледа за миг Биргит с укор. Никога нямаше и да помисли да причини на Елейн и най-малкото раздразнение, дори тя да му се разкрещеше, но живееше по някаква собствена система от правила и макар в умерена степен, изпитваше негодувание към Биргит затова, че го лишаваше от възможността да изрежда броя на пристигналите фургони, бурета и бъчви. Обичаше числата си човекът. В умерена степен, както поне предполагаше Елейн. На господин Нори като че ли му липсваше особен жар.
— Каза ми — отвърна му тя с много лека нотка на извинение, да не вземе да го притесни, — Боя се, че част от Морския народ ще ни напуснат. От утре ще разполагаме само с половината, за да ни правят Портали.
Пръстите му пробягаха по кожената папка на гърдите, сякаш опипваха листовете вътре. Никога не го беше виждала да си прави справки по тях.
— Аха. Аха. Ще се… справим, милейди. — Халвин Нори винаги се справяше. — Да продължа, вчера и предната нощ имаше девет палежа, съвсем малко повече от обичайното. Три опита са били направени за подпалване на складове с храна. Нито един успешен, бързам да добавя. — Можеше да бърза да добави, но го направи със същата досадна монотонност. — Ако мога да се изразя така, от стражите, патрулиращи по улиците, има ефект — броят на нападенията и обирите се е смъкнал до малко повече от нормалното за това време на годината — но изглежда очевидно, че нечия ръка насочва палежите. Унищожени са седемнайсет сгради, всички освен една — напуснати. — Устата му се сви неодобрително; щеше да е нужно нещо много повече от обсада, за да го накара да напусне Кемлин. — И по мое мнение всички пожари са били разставени така, че да привлекат водоноските колкото може по-далече от складовете, където е имало опити за палеж. Вече съм убеден, че този шаблон е в сила за всеки пожар от последните няколко недели.
— Биргит? — попита Елейн.
— Ще се опитам да очертая складовете на карта — отвърна колебливо Биргит, — и ще поставя още стражи на улиците, които изглеждат най-отдалечени, но все пак остават много прокл… ъъ… рискове. — Не погледна към госпожа Харфор, но Елейн усети леката нотка на изчервяване от нея. — На всеки, който има кремък и стомана в кесията си, му трябва само минута, за да подпали пожар с шепа суха слама.
— Направи каквото можеш — каза й Елейн. Щеше да е чист късмет да хванат някоя подпалвачка в действие, и много повече от късмет да каже нещо повече, освен че парите й ги е дал някой скрил лицето си под качулка. А за да се проследят парите до Аримила, Еления или Неан, щеше да им е нужен късметът на Мат Каутон. — Нещо друго имате ли, господин Нори?
Той се почеса по дългия нос, избягвайки погледа й.
— Забелязал съм… ъъъ… — започна Нори колебливо, — че Марн, Араун и Саранд напоследък са взели големи заеми срещу залог на бъдещите си доходи от именията.
Веждите на госпожа Харфор хвръкнаха нагоре, докато се овладее и си ги върне на мястото.
Елейн погледна в чашката си и забеляза, че я е пресушила. Банкерите никога не издаваха пред никого какво са заели, на кого и срещу какво, но тя не го попита откъде го знае. Щеше да е… притеснително. И за двамата. Усмихна се, щом сестра й взе чашата, и направи гримаса, когато Авиенда й я върна пълна. Авиенда, изглежда, смяташе, че може да пие от този слаб чай докато очите й не заплуват! Козето мляко щеше да е по-добре. Добре, щеше да я държи тази проклета чаша, но не беше длъжна и да пие.
— Наемниците — изръмжа Диелин. Пламъкът в очите й можеше да накара и мечка да застане мирно. — Казвала съм го преди, ще го кажа пак. Бедата с наетите мечове е, че не остават купени завинаги. — Беше се противопоставяла от самото начало да наемат войници за отбраната на града въпреки факта, че без тях Аримила щеше да си влезе с войската през която порта си поиска. Просто нямаха достатъчно хора, за да пазят портите другояче, за стените да не говорим.
Биргит също се бе противопоставила за наемниците, но бе приела основанията на Елейн, макар и с неохота. Все още гледаше на тях с недоверие, ала сега поклати глава. Седна на облегалката на един стол до огъня и положи единия си ботуш на седалката.