— Без мурандийците те нямат достатъчно ратници да предизвикат Аримила. — Биргит потърка брадичка, оглеждайки картата. — Ако досега не са разбрали, че Легионът на Дракона и айилците стоят извън това, скоро ще трябва да го разберат, но ще са предпазливи. Никой от тях не ми се струва толкова глупав, че да предизвика бой, който не може да спечели, след като не им се налага. Според мен по-скоро ще се спрат някъде на лагер, на изток или югоизток, откъдето ще могат да държат събитията под око и, може би, да им влияят.
Диелин допи последната глътка вино, което сигурно вече беше изстинало, издиша тежко и отиде да си напълни чашата отново.
— Ако дойдат при Кемлин — рече тя с много натежал тон, — значи ще се надяват Луан или Абеле, или Елориен да се присъединят към тях. Може би и тримата.
— В такъв случай трябва да измислим как да им попречим да стигнат до Кемлин, преди да съзреят плановете ни и без да ги превръщаме във вечни врагове. — Елейн се постара гласът й да прозвучи толкова убедително и твърдо, колкото мрачен беше тонът на Диелин. — И трябва да измислим как да постъпим в случай, че дойдат тук прекалено рано. Ако това стане, Диелин, ще трябва да ги убедиш, че изборът е между мен и Аримила. Иначе кълбото така ще се заплете, че може никога да не можем да го оправим, а с нас — и цял Андор.
Диелин изпъшка, сякаш някой я шибна с пръчка. Последният път, когато Домовете се бяха разделили между три претендентки за Лъвския трон, беше преди около петстотин години и беше последвала седемгодишна война, преди да бъде коронясана нова кралица. През това време първоначалните претендентки бяха загинали.
Без да мисли, Елейн надигна чашката си и отпи. Чаят беше изстинал, но медът избухна на езика й. Мед! Погледна слисана към Авиенда и устните на сестра й се кривнаха в лека усмивка. Съзаклятническа усмивка, сякаш Биргит не беше разбрала точно какво е станало. Въпреки че странно усилената им връзка не стигаше чак до предаване и на вкус, тя със сигурност беше усетила изненадата и удоволствието на Елейн от чая. Опря юмруци на кръста и ги изгледа много осъдително. Или поне се опита. После на лицето й също изгря усмивка. Елейн изведнъж осъзна, че главоболието на Биргит си е отишло. Не знаеше кога си е отишло, но със сигурност вече го нямаше.
— Надявай се на най-доброто и се готви за най-лошото — рече тя. — Понякога най-доброто все пак се случва.
Диелин, която не знаеше нищо за меда, а само гледаше как и трите се хилят, се окашля шумно.
— А понякога не се случва. Ако твоята схема се получи точно както е замислена, Елейн, няма да ни трябват нито Емлин, нито Елориен или останалите, но е ужасно хазартна. За да се провали, стига само…
Лявото крило на вратата се отвори и влезе една жена с бузи като ябълки, с ледени очи и златен пискюл на помощник-лейтенант на рамото. Можеше първо да почука, но и да го беше направила, преградата щеше да заглуши звука. Също като Расория, Цайган Сокорин беше Ловкиня на Рога преди да се включи в охраната на Елейн. Стражата, изглежда, се беше сменила.
— Мъдрата Монел желае да ви види, лейди Елейн — докладва Цайган стегнато. — С нея е госпожа Каристован.
Сумеко можеше да бъде накарана да изчака, но не и Монел. Хората на Аримила можеха да се забъркат по-скоро с Айез Седай, отколкото с айилците, но само нещо много важно щеше да доведе една Мъдра в града. Биргит също го знаеше и тутакси започна да сгъва картата. Авиенда остави преградата да се разпадне и освободи Извора.
— Покани ги да влязат — каза Елейн.
Без да изчака Цайган, Монел се плъзна в стаята веднага щом преградата изчезна. Многобройните й златни и костени гривни издрънчаха, щом смъкна шала си от раменете до лактите в сравнителната топлина на стаята. Елейн не знаеше годините на Монел — Мъдрите не бяха толкова потайни по отношение на възрастта си като Айез Седай, но все пак бяха уклончиви — но тъй или иначе не изглеждаше на повече от средна възраст. В дългата й до кръста жълта коса имаше оттенъци на червеникаво, но нито косъмче сиво. Беше ниска за айилка, по-ниска от Елейн, с кротко, майчинско лице, и нейната мощ в Силата едва щеше да стигне, за да я приемат в Бялата кула, но мощта не се зачиташе много сред Мъдрите, а между тях тя стоеше много високо. А по-важното за Елейн и Авиенда беше това, че тя бе акушерката на тяхното прераждане като първосестри. Елейн й направи реверанс, като пренебрегна неодобрителното сумтене на Диелин, а Авиенда направи дълбок поклон — преви се направо на две. Освен дълга, който имаше към своята акушерка според айилските обичаи, тя все още беше само чирачка за Мъдра, в края на краищата.
— Приемам, че необходимостта ви да сте насаме е приключила, след като смъкнахте преградата — каза Монел, — а е време да проверя състоянието ти, Елейн Траканд. Това трябва да се прави два пъти месечно до края на цикъла. — Защо се мръщеше така на Авиенда? О, Светлина, заради кадифетата!