Тя си помисли дали да не им запреде малко огън, облак от бляскава светлина, може би с малко гръм над всеки от съдовете. Това със сигурност щеше да накара всеки на борда с малко ум в главата да разбере, че нито скоростта, нито разстоянието тук ги пазят невредими, а само търпимостта й, продиктувана от Трите клетви. Трябваше да знаят, че са невредими заради Айез Седай. После тежко въздъхна и се укори наум. Този простичък сплит също щеше да привлече внимание в града, при това много повече от появата на една Сестра. На речния бряг често идваха Сестри, за да погледат Тар Валон и Кулата. Дори единствената реакция на пламъчетата й да се окажеше ответно представление, започнеше ли веднъж, надпреварата трудно щеше да се спре. Започнеше ли, нещата като нищо можеха да излязат от контрол. Много поводи имаше за това през последните пет дни.
— Управителят на пристана не е пускал повече от осем-девет кораба наведнъж, откакто сме дошли — заговори Гарет, когато първият кораб се изравни с тях, — но капитаните, изглежда, влизат в графика. Скоро ще се появи нова група и ще стигнат до града тъкмо когато стражите са се уверили, че тези наистина идват, за да се включат във войската. Джаймар Чубаин е достатъчно разумен, за да съобрази, че трябва да пази да не би мои хора да се промъкнат в корабите. Има повече стражи, струпани в пристаните, отколкото където й да е другаде, освен на мостовите кули, доколкото можах да разбера. Това обаче ще се промени. Притокът на кораби започва от призори и продължава, докато се мръкне, тук и в Южен пристан. А тези като че ли не карат толкова много войници, колкото повечето други. Всеки план е чудесен, докато не дойде денят, Майко, но тогава трябва да се приспособиш към обстоятелствата, или губиш.
На тези седем кораба трябваше да има около двеста пътници. Няколко от тях можеха да са търговци или други невинни пътници, но ниското слънце се отразяваше от шлемовете, металните нагръдници и стоманените дискове, пришити върху кожени палта. Колко ли товара пристигаха всеки ден? Колкото и да бяха, в града се изливаше постоянен поток, за да се включат във войската под командата на Старшия капитан Чубаин.
— Защо мъжете толкова напират да убиват и да бъдат убивани? — промърмори тя раздразнено.
Лорд Гарет я изгледа спокойно. Седеше като статуя на коня си, едро червено-кафяво животно с бяло на ноздрите. Понякога тя си мислеше, че знае твърде малко за това, което Сюан изпитваше към него. Понякога си мислеше, че си струва поне веднъж да го стресне, просто за да го види стреснат.
За съжаление, тя знаеше отговора на собствения си въпрос не по-зле от него. Или поне що се отнася до мъжете, отиващи на война. О, имаше достатъчно мъже, които с охота се включваха в подкрепа на кауза или за да защитят това, което според тях е справедливо, намираха се и такива, които търсеха приключението, каквото и да означаваше то за тях, ала простият факт беше, че за носене на пика или копие човек можеше всеки ден да спечели два пъти повече от оня, който върви зад чуждия плуг, и един път и половина повече, ако можеше да язди достатъчно добре, за да го включат в конницата. Стрелците с арбалети и лъкове бяха по средата. Мъжът, работещ за друг, можеше само да мечтае, че някой ден ще си има своя ферма или дюкян, или че поне ще остави някакво начало, което синовете му да продължат, но със сигурност беше слушал приказки как мъже, занимавали се с войнишкия занаят пет или десет години, се връщат у дома с достатъчно злато, за да заживеят в удобство, приказки за прости мъже, издигнали се до пълководци или лордове. За един бедняк, грубо се беше изразил Гарет, взирането във върха на пиката може да е по-добра гледка от задника на нечий чужд кон пред ралото. Въпреки че беше много по-вероятно да загине от чужда пика, отколкото да си спечели слава или богатство. Горчива гледна точка, ала тя допускаше, че повечето от хората на корабите я споделят. Но пък нали по същия начин и тя самата беше събрала своята войска. Срещу всеки, който искаше да помогне узурпаторката да бъде свалена от Амирлинския трон, срещу всеки, който изобщо знаеше със сигурност що за същество е Елайда, десетима, ако не и сто се бяха включили заради платата. Някои от мъжете на кораба започнаха да вдигат ръце, за да покажат на стражите по стените на пристана, че не държат оръжие.
— Не — каза тя и лорд Гарет въздъхна. Гласът му остана спокоен, но думите му не бяха никак утешителни.