— Майко, докато пристаните остават отворени, Тар Валон ще се храни по-добре от нас, а градската стража ще става все по-голяма и по-силна. Много се съмнявам, че Елайда ще позволи на Чубаин да излезе да ни атакува, колкото и да ми се иска. Всеки ден изчакване само добавя към касапската ни сметка, която рано или късно ще трябва да платим. Казах от самото начало, че ще се стигне до щурм, и това не се е променило, но всичко останало се променя. Накарайте Сестрите да ме вкарат с хората ми отвъд стените сега и мога да завзема Тар Валон. Няма да е чисто. Никога не е. Но мога да ви взема града. И ще загинат по-малко, отколкото ако го отлагаме.
В корема й се оформи възел, усука се и се затегна толкова силно, че тя едва можа да вдиша. Внимателно, стъпка по стъпка, изпълни упражненията за новачки, за да го разхлаби. Брегът удържа реката, направлявайки я, без да я контролира. Спокойствието се утаи в нея.
Твърде много хора бяха започнали да разбират ползата от Порталите и в известен смисъл Гарет беше най-тежкият случай. Занаятът му беше войната и в това беше много добър. Още щом разбра, че един Портал може да прехвърли повече от малка група хора наведнъж, той беше схванал последствията. Дори могъщите стени на Тар Валон, извън обхвата на всякакъв обсаден катапулт, който не е качен на баржа, и укрепени със Силата така, че и най-големият катапулт да не може да ги разбие, щяха да са като хартиени пред войска, която може да Пътува. Но независимо дали Гарет Брин го беше разбрал, или не, други хора щяха да се вкопчат в тази идея. Ашаманите, изглежда, вече го бяха направили. Открай време войната бе нещо отвратително, но сега щеше да стане още по-отвратителна.
— Не — повтори тя. — Зная, че докато всичко това не свърши, ще загинат хора. — Светлината дано да й е на помощ, можеше да ги види как умират само като си затвореше очите. Но щяха да загинат още повече, ако вземеше погрешно решение, и не само тук. — Но трябва да съхраня Бялата кула жива — за Тармон Гай-дон, — за да остане между света и ашаманите, — а Кулата ще загине, ако се стигне дотам Сестри да се избиват помежду си по улиците на Тар Валон. — Това вече се беше случвало веднъж. Недопустимо беше да се повтори. — Загине ли Бялата кула, загива надеждата. Не би трябвало да ти го повтарям.
Дайшар изпръхтя и отметна глава, сякаш усетил раздразнението на ездачката си, но тя дръпна рязко юздите му и пъхна далекогледа в кожения калъф на седлото. Гмуркащите се птици се отказаха от риболова си и се разлетяха нависоко, щом дебелата верига, преграждаща Северен пристан, започна да се снишава. Щеше да потъне под водата много преди първият кораб да стигне до устието на залива. Преди колко ли време тя самата беше пристигнала в Тар Валон по същия път? Струваше й се, че е било много отдавна. Преди цял Век. Друга жена сякаш бе стъпила тогава на брега, за да я посрещне Надзорницата на новачките.
Гарет поклати глава с гримаса. Но пък той никога не се предаваше, нали?
— Вие трябва да съхраните Бялата кула жива, Майко, но моята работа е да ви я дам. Освен ако нещата не са се променили, а аз да не знам. Забелязвам как някои Сестри си шепнат и се озъртат, макар и да не знам какво значи това. Ако все още искате Кулата, ще се стигне до щурм, и е по-добре да е скоро, отколкото късно.
Изведнъж утрото й се стори мрачно, сякаш облаци скриха слънцето. Каквото и да направеше, щеше да има камари мъртъвци, но трябваше да опази Бялата кула жива. Длъжна беше. Когато нямаш добър избор, трябва да избереш най-малкото зло.
— Тук видях достатъчно — промълви тя. Хвърли последен поглед към тънката ивица дим отвъд града и смуши Дайшар към дърветата на сто крачки от реката, където ескортът й чакаше между зелените ели и оголените от зимата брези и бряст.
Двеста души лека конница със сигурност щяха да привлекат внимание при появата си на речния бряг, но Гарет я беше убедил в необходимостта от тези мъже с тънките им пики и късите конически лъкове. Без съмнение димът на отвъдния бряг се издигаше от горящи обозни фургони. Малки ужилвания, но тези ужилвания ставаха всяка нощ, понякога по едно, друг път — по две-три. Гонитбата на нападателите се беше оказала невъзможна засега. Внезапни снежни виелици спираха преследвачите или мразовити нощни ветрове, или пък следите просто изведнъж изчезваха, а снегът след последните дири от копита си оставаше гладък като току-що навалял. Утайките от сплитове ясно показваха, че са подпомагани от Айез Седай, а и нямаше смисъл да се залъгват, че Елайда не разполага с войници и може би със Сестри и от тази страна на реката. Малко неща щяха да зарадват Елайда повече от това да спипа Егвийн ал-Вийр.