Това, разбира се, не беше целият й ескорт. Освен Шериам, нейната Пазителка, тази сутрин тя беше тръгнала с още шест Айез Седай и тези от тях, които си имаха Стражници, ги бяха взели със себе си, тъй че зад Сестрите чакаха осем мъже в сменящи цветовете си плащове, които се развяваха при всеки полъх и скриваха части от хора и коне между дървесните стволове. Те съзнаваха опасностите, най-малкото от набези и засади, съзнаваха колко напрегнати до пръсване са Сестрите, и оглеждаха обкръжаващата ги гора все едно, че конниците изобщо ги нямаше. Първата им и основна грижа беше сигурността на техните Айез Седай и това те не доверяваха на никой друг. Сарин, чернобрад и як като буков ствол, не толкова нисък, колкото широк в раменете, стоеше толкова близо до Нисао, че сякаш бе надвиснал над дребничката Жълта, а Джори странно как също сякаш се извисяваше над Морврин, въпреки че всъщност беше по-нисък от нея. Широк в раменете като Сарин, но много нисък дори за кайриенец. Тримата Стражници на Миреле, тримата, за които тя признаваше официално, така се бяха скупчили около нея, че тя нямаше да може да подкара коня си, ако не избута някой от техните. Стражникът на Аная Сетагана, строен, тъмнокос и толкова красив, колкото тя беше невзрачна, успяваше незнайно как сам да я „обкръжи“, а пък Тервейл, с неговия дълъг нос и нашарено с белези лице, правеше същото с Беонин. Карлиня си нямаше Стражник, нещо обичайно за Белите, но оглеждаше мъжете изпод дълбините на обшитата си с кожа качулка, сякаш си мислеше дали да не си намери един.
Не толкова отдавна Егвийн щеше да се поколебае дали да се покаже пред хората с тези шест жени. Те заедно с Шериам до една й се бяха заклели във вярност, всяка по различни причини, и нито те, нито тя искаше този факт да се разбере или дори заподозре. Бяха нейното средство да влияе на събитията, доколкото беше възможно, след като всички не я мислеха за нещо повече от марионетка, едно момиченце, избрано за Амирлин, което Съветът на Кулата ще може да използва, както си поиска и без да го слуша за нищо. Съветът се беше отърсил от тази илюзия, когато тя ги принуди да обявят война на Елайда — признаха най-сетне, че след като са избягали от Кулата, в края на краищата са във война от самото начало; ала това само караше Съветът и отделните Аджи да се безпокоят какво ще направи Егвийн по-нататък и да се мъчат да измислят как всеки неин ход да зависи от тяхното изрично одобрение. Заседателките безкрайно се изненадаха, когато тя прие предложението им за личен кръг от съветнички, по една Сестра от всяка Аджа, които да я съветват със своята мъдрост и опит. Или навярно си въобразяваха, че успехът й с декларацията за война й е разстроил ума. Разбира се, тъкмо тя беше поръчала на Морврин, Аная и останалите да се погрижат те да бъдат избраните Сестри, и те се сдобиха с достатъчно престиж в Аджите си, за да смогнат да го уредят. Вслушваше се в съветите им, без винаги да ги приема, от четири недели, но сега вече не се налагаше да си уреждат тайни срещи или да си предават тайни съобщения.
Но изглежда, че на тръгване към Кулата към свитата на Егвийн се бяха включили и други.
Шериам, заметнала тесния си син служебен шарф над наметалото, направи много официален поклон от седлото си. Жената с коса като пламък можеше да бъде невероятно формална понякога.
— Майко, Заседателката Делана желае да поговори с вас — каза тя, сякаш Егвийн не виждаше набитата Сива сестра, възседнала пъстра кобила, почти толкова тъмна, колкото чернокракия кон на Шериам. — По някакъв важен въпрос, както твърди. — А леко грубата нотка показваше, че Делана не й е казала какъв е въпросът. На Шериам това не можеше да й хареса. Можеше да бъде и много ревнива за поста си.
— Насаме, ако позволите, Майко — рече Делана и отметна тъмната си качулка, за да открие косата си с цвят на сребро. Гласът й беше дълбок за жена, но не можеше да се каже, че съдържа напрежението на човек, който иска да говори за важни неща.
Присъствието й беше изненадващо. Делана често подкрепяше Егвийн в Съвета на Кулата, когато Заседателките започнеха да извъртат дали някое решение действително е свързано с войната срещу Елайда. Това означаваше, че от Съвета се иска да подкрепи заповедите на Егвийн с Голям консенсус, а дори Заседателките, които бяха гласували за войната, никак не харесваха този дребен факт, поради което се стигаше до извъртания. Искаха по този начин да принизят Егвийн, но ако бъдеха оставени сами, то Съветът нямаше да прави нищо, освен да се въвлича в безкрайни спорове. Честно казано обаче, подкрепата на Делана не винаги беше добре дошла. Един ден можеше да бъде самата картинка на Сива посредничка, търсеща всеобщото съгласие, а на другия — толкова твърда в аргументите си, че всяка Заседателка стягаше гръбнак, щом я чуеше. Беше известна с това, че може да пусне котката в гълъбарника и по други начини. Преди три заседания беше настояла Съветът да излезе с официална декларация, че Елайда е от Черната Аджа, което неизбежно предизвика неловка тишина, докато една не поиска заседанието да бъде закрито. Малко Сестри бяха готови публично да обсъждат Черната Аджа. Виж, Делана можеше да обсъжда какво ли не, от това как да намерят подходящи дрехи за деветстотин осемдесет и седемте новачки, до това дали Елайда няма скрити поддръжнички между Сестрите — друга тема, от която на повечето Сестри им настръхваха кожите. Което отваряше въпроса защо е тръгнала днес толкова рано, и то сама. Досега никога не беше се обръщала към Егвийн без други две-три Заседателки за компания. Светлосините очи на Делана не издаваха повече от гладкото й айезседайско лице.