Може би осъзнаването, че Две реки вече не е нейният дом, я накара да ги заоглежда така съсредоточено. Признаването на истината не можеше да се нарече измяна, но тя все пак като че ли изпитваше нужда да си спомня за Две реки. Човек можеше да забрави кой е, ако забравеше откъде произлиза, а понякога онази щерка на ханджия от Емондово поле сякаш й изглеждаше все по-непозната. Всяка от тези ферми щеше да изглежда съвсем непривично, ако бе разположена близо до Емондово поле, въпреки че не можеше да определи защо точно. Различна форма на къщите, друг наклон на покривите. А и тук къщите по-често бяха покрити с плочи, вместо със слама, доколкото можеше да отличи едното от другото под снега, затрупал покривите. Разбира се, сега в Две реки имаше повече тухла и камък, отколкото преди. Тя го беше видяла, в Тел-айеран-риод. Промяната настъпва толкова бавно, че не можеш да я забележиш, докато пълзиш по житейския си път, или пък твърде бързо, за да привикнеш с нея, но настъпва. Нищо не изглежда същото, дори когато си мислиш, че изглежда. Или се надяваш.
— Някои мислят, че ще го обвържете за свой Стражник — изведнъж тихо проговори Делана. Все едно че подхваща безгрижен разговор. Цялото й внимание сякаш бе съсредоточено в оправянето на качулката й с ръцете, облечени в зелени ръкавици. Яздеше добре, сливаше се с движението на кобилата си с такава лекота, че все едно не усещаше животното. — Някои смятат, че може би вече сте го направили. Самата аз от доста време не съм си имала, но самото съзнаване, че Стражникът ти е там някъде, може да бъде утеха. Стига да си избрала подходящия.
Егвийн повдигна вежда — направо изпита гордост, че не я зяпна: това беше последната тема, която можеше да очаква — а Делана добави:
— Лорд Гарет. Той прекарва много време с вас. Доста по-възрастен е от обичайното, но Зелените често избират по-опитен мъж за първия си. Зная, че вие всъщност никога не сте имали Аджа, но все пак често мисля за вас като за Зелена. Чудя се дали Сюан ще изпита облекчение, ако го обвържете, или това ще я притесни? Понякога си мисля едното, понякога другото. Тяхната връзка, ако може да се нарече така, е доста особена, но в същото време тя изглежда съвсем непритеснена.
— Трябва да попиташ Сюан за това. — Усмивката на Егвийн беше хаплива. Както и тонът й, впрочем. Тя самата не разбираше напълно защо Гарет Брин й бе предложил верността си, но Съветът на Кулата си имаше по-сериозни задачи от това да клюкарстват като селянки. — Можеш да кажеш на когото си поискаш, че не съм обвързала никого, Делана. Лорд Гарет прекарва дълго време с мен, както подхвърли, защото аз съм Амирлин и той е моят пълководец. Можеш и това да им припомниш. — Значи Делана мислеше за нея като за Зелена. Това беше Аджата, която тя щеше да си избере, въпреки че честно казано, искаше да си има само един Стражник. Ала Гавин беше или в Тар Валон, или на път за Кемлин, а и в двата случая тя нямаше да може скоро да се докопа до него. Потупа без нужда Дайшар по шията и се постара да задържи усмивката си, за да не се обърне на гневен поглед. Беше приятно да позабрави за Съвета и всички други неща поне за малко. Съветът я караше да разбере защо Сюан толкова често приличаше на мечка с болен зъб, докато беше Амирлин.
— Не бих казала, че е станало предмет на широка дискусия — промърмори Делана. — Засега. Все пак съществува известен интерес за това дали сте си обвързали Стражник, и кого. Съмнявам се, че Гарет Брин ще бъде сметнат за разумен избор. — Изви се на седлото си и погледна назад. Към лорд Гарет, реши Егвийн, но когато Заседателката отново се обърна напред, каза много тихо: — Шериам изобщо не беше вашият избор за Пазителка, разбира се, но трябва да знаете, че Аджите нагласиха онази групичка също да ви наблюдава. — Пъстросивата й кобила беше по-ниска от Дайшар, затова й се налагаше да гледа Егвийн отдолу, нещо, което тя се постара да не се усети. Воднистосините очи изведнъж станаха много остри. — Някои подхвърляха мисълта, че Сюан ви съветва… твърде добре… след начина, по който наложихте декларацията за война срещу Елайда. Но тя все още негодува от променените обстоятелства, нали? На Шериам вече се гледа като на най-вероятната виновничка. Тъй или иначе, Аджите искат да ви предупредят, в случай че им поднесете нова изненада.
— Благодаря за предупреждението — учтиво отвърна Егвийн. Виновничка? Тя беше доказала на Съвета, че няма да бъде тяхната марионетка, но ето, че повечето продължаваха да смятат, че трябва все пак да е нечия марионетка. Добре поне, че никоя не подозираше истината за съветничките й. Можеше само да се надява на това.