— Вярвам, че не е нужно да ви питам дали някоя от вас е чувала преди за това — каза Егвийн съвсем небрежно, докато уж оглеждаше околността, през която минаваха, ала остана доволна, след като всяка отрече тутакси и с голямо възмущение, в това число и Беонин, която мърдаше челюст и гледаше с яд към Морврин. Егвийн им вярваше дотолкова, доколкото можеше да си го позволи — нямаше да й предложат клетвите си, без да са решили да държат на всяка своя дума; освен ако не бяха от Черната Аджа, тази нищожна възможност, която най-много налагаше да е предпазлива — но клетвите във вярност винаги оставяха място и за най-верните хора да извършат възможно най-лошото нещо с убеждението, че е в твой най-голям интерес. А хора насила заставени да се закълнат, щяха да са склонни да търсят цепнатини и пролуки.
— Същинският въпрос — продължи тя — е какво целеше Делана?
Не беше нужно да обяснява, не и на тези жени, всяка от които беше доста опитна в Играта на Домове. Ако единствената цел на Делана бе да предотврати всякакви преговори с Елайда, като в същото време опази името си незамесено, то тя просто можеше да поговори насаме с Егвийн по всяко време. Заседателките не се нуждаеха от специален повод, за да влязат в кабинета на Амирлин. Или пък можеше да използва Халима, която спеше повечето нощи на постелка в шатрата на Егвийн, въпреки че беше секретарка на Делана. Егвийн се измъчваше от главоболия и в някои нощи само масажите на Халима можеха да ги смалят толкова, че да заспи. Впрочем една анонимна бележка можеше да се окаже достатъчна, за да внесе в Съвета едикт за забрана на преговорите. И най-докачливата от извъртащите щеше да признае, че преговорите за прекратяване на войната определено засягат войната. Но Делана явно искаше Шериам и останалите също да го научат. Този неин донос беше стрела, прицелена в друга цел.
— Раздор между главите на Аджите и Заседателките — каза Карлиня, хладна като снега. — Може би кавга между Аджите. — Заоправя небрежно наметалото си, изкусно извезано с бяло върху бяло, но обшито по краищата с пухкави черни кожички, все едно че обсъждаше цената на ролка конец. — Защо ще ги иска тези неща, изобщо не мога да кажа, но това ще са резултатите, освен ако не внимаваме много, а тя не би могла да знае дали ще внимаваме, или дали имаме причина да внимаваме, тъй че логично целта й би трябвало да е едно от двете, или и двете.
— Първият отговор, който ти идва наум, не винаги е най-правилният, Карлиня — каза Морврин. — Не можем да сме сигурни, че Делана е обмислила действията си толкова грижливо като теб, или че е мислила в същата насока. — Едрата Кафява вярваше повече в здравия разум, отколкото в логиката, или поне твърдеше така, но в действителност като че ли смесваше двете, комбинация, която я правеше много твърдоглава и подозрителна към бързите или лесни отговори. Което впрочем не беше лошо. — Делана може би се опитва да склони някои между Заседателките по въпрос, който е важен за нея самата. Може би се надява в края на краищата Елайда да бъде обявена за Черна Аджа. Каквито и да са резултатите, нейната цел може да е нещо, което ние дори и не подозираме. Заседателките могат да са толкова дребнави, колкото всички други. Възможно е дори да изпитва омерзение към някоя от онези, които спомена, още от времето, когато е била новачка, а те са я учили. По-добре да се съсредоточим върху това, което ще последва, вместо да се тревожим защо, докато не научим повече. — Тонът й беше толкова кротък, колкото широкото й лице, но за миг хладната сдържаност на Карлиня изпърха в хладно презрение. Нейната рационалност рядко правеше компромиси с човешките слабости. Или с всяка, която не е съгласна с нея.
Аная се изсмя, почти с майчинска насмешка, при който звук дорчото й изтанцува няколко стъпки, преди тя да му стегне юздите и отново да го подкара в раван. Майчински смях на селянка, развеселена от лудориите на другите.