— Недей да се цупиш, Карлиня. Най-вероятно си права. Не, Морврин, вероятно е права. Във всеки случай съм убедена, че можем да смачкаме всякакви надежди, които има да посее раздор. — Това изобщо не прозвуча весело. На никоя Синя нямаше да й стане весело от нещо, което можеше да попречи Елайда да бъде свалена.
Миреле рязко закима съгласна, а после примига, щом Нисао каза:
— Можете ли да си позволите да спрете това, Майко? — Дребничката Жълта не проговаряше много често. — Нямам предвид това, което Делана се опитва да постигне. Доколкото можем да решим какво е то — бързо добави тя, махвайки с ръка на Морврин, която отново си беше отворила устата. Нисао приличаше на дете редом с останалите жени, но жестът беше безапелационен. Тя беше Жълта в края на краищата, с цялата самоувереност, която й се полагаше, и в повечето случаи не беше готова да отстъпи пред никого. — Имам предвид приказките за преговори със Заседателките в Кулата.
За миг всички я зяпнаха, дори и Беонин.
— И защо да искаме да го позволим? — попита Аная със застрашителен тон. — Не сме били целия този път, за да си говорим с Елайда. — Селянка, но криеща касапски сатър зад гърба си и с много сериозно намерение да го използва.
Нисао вдигна очи към нея и изсумтя пренебрежително.
— Не казах, че го искаме. Попитах дали смеем да го прекратим.
— Не виждам голяма разлика. — Гласът на Шериам беше леден, а лицето й — пребледняло. От гняв, помисли Егвийн, но можеше и да е от страх.
— Тогава помисли малко и може да я видиш — сухо отвърна Нисао. — В момента приказките за преговори се ограничават до пет Заседателки, и то много тихо, но дали ще остане така? Пръсне ли се веднъж мълвата, че преговорите са били предложени и отхвърлени, колко време ще мине, докато отчаянието се наложи? Не, чуйте ме! Всички ние тръгнахме изпълнени с праведен гняв и с жажда за справедливо възмездие, но ето, че си седим и зяпаме стените на Тар Валон, а Елайда си седи в Кулата. Аз съм тук от близо две недели, но доколкото разбирам, можем да си седим тук още две години, или двайсет. И колкото повече си седим, без нищо да става, толкова повече Сестри ще търсят извинения за престъпленията на Елайда. Искате ли да чакаме, докато Сестрите започнат да се измъкват една по една и да се връщат при Елайда? Аз лично не си представям как стоя на речния бряг, предизвиквайки я единствено със Синята Аджа и останалите от вас за компания. Едни преговори поне ще покажат на всички, че нещо става.
— Никой няма да се върне при Елайда — възрази Аная, но се беше намръщила угрижено и прозвуча сякаш го вижда как става. Кулата привличаше всяка Айез Седай и най-вероятно дори и Черните сестри копнееха тя отново да е цяла. И тя се издигаше ей там, само на няколко мили, само на една ръка разстояние.
— Разговорите могат да ни спечелят време, Майко — заяви с неохота Морврин, а никоя не можеше да вложи в гласа си толкова неохота като нея. Беше се намръщила умислено и съвсем не изглеждаше доволна. — Още няколко недели, а лорд Гарет през това време може би ще успее да намери корабите, които му трябват, за да блокира пристанищата. Това ще промени всичко в наша полза. Без редовни доставки на храна до месец градът ще започне да гладува.
Егвийн с голямо усилие запази лицето си гладко. Нямаше никаква надежда за кораби, които да блокират пристаните, въпреки че никоя от тях не го знаеше. Гарет обаче й го беше казал изрично, още преди да тръгнат от Муранди. Отначало се беше надявал, че ще откупят съдове, докато се придвижват нагоре по Еринин, и да ги използва за обоз, докато стигнат до Тар Валон, а после да ги потопи в устията на заливите. Използването на Портали, за да стигнат до Тар Валон, бе сложило край на това. Вестта за обсадата бе напуснала града с първите кораби, отплавали след пристигането на войската, и сега, на север и на юг, докъдето беше изпращал конници, корабните капитанки поддържаха търговията си на брега с лодки, а корабите си оставяха на котва навътре в реката. Никоя нямаше да рискува корабът й просто да бъде заграбен. Гарет докладваше само на нея, а офицерите му — само на него, но всяка Сестра можеше да го научи, ако поговореше с войниците.
За щастие, дори Сестрите, които си търсеха Стражници, рядко говореха с войници. Общо взето ги смятаха за крадлива, необразована пасмина, която се къпе само когато нагази в някой поток. Не бяха от тези мъже, с които една Сестра би прекарала дори малко време, освен ако не е принудена. Така тайните се опазваха по-лесно, а някои тайни бяха съществени. Включително, понякога, и тайни, пазени от онези, които привидно са на твоя страна. Спомняше си, че някога не беше разсъждавала така, но онова бе дъщерята на ханджията, която тя бе длъжна да изостави. Този свят беше друг, с много по-различни правила от Емондово поле. Там една погрешна стъпка означаваше да те привика Женският кръг. Тук грешката означаваше смърт или още по-лошо, и не само за нея, а за мнозина други.