— Сестрите, останали в Кулата, би трябвало да желаят разговори — вметна с въздишка Карлиня. — Те би трябвало да знаят, че колкото по-дълго продължи обсадата, толкова по-вероятно става лорд Гарет да намери своите кораби. Не мога да преценя обаче колко дълго ще продължат да преговарят, след като разберат, че нямаме намерение да се предаваме.
— Елайда ще настоява за това — промълви Миреле, но вече като че ли не спореше, просто си говореше сама, а Шериам потръпна и придърпа наметалото около себе си, сякаш бе позволила да я засегне студът.
Само Беонин изглеждаше щастлива, седеше с изправен гръб в седлото си, а тъмно медената й коса ограждаше широка усмивка под качулката. Но не настояваше. Беше добра в преговорите, така твърдяха всички, и знаеше кога да изчака.
— Всъщност аз казах, че можеш да започнеш — напомни Егвийн. Не че го смяташе за нещо повече от уловка, но щом си решила да живееш според Трите клетви, трябва да държиш на думата си. Гореше от нетърпение да хване Клетвената палка. Тогава всичко щеше да е много по-лесно. — Само гледай да внимаваш какво говориш. Освен ако не мислят, че на всички са ни поникнали крила, за да долетим дотук, би трябвало да подозират, че сме преоткрили Пътуването, но не могат да са сигурни, докато някоя не го потвърди. За нас е по-добре да останат несигурни. Това трябва да остане толкова в тайна, колкото нашите шпионки в Кулата.
При тези думи Миреле и Аная трепнаха, а Карлиня се заозърта уплашено, въпреки че нито Стражниците, нито войниците бяха достатъчно близо да чуят, освен ако някоя не извикаше. Физиономията на Морврин само стана още по-кисела. Дори на Нисао като че ли й стана малко зле, макар че тя нямаше нищо общо с решението да се изпратят тайно в Кулата Сестри под предлог, че уж се отзовават на призива на Елайда. Съветът може би щеше да се зарадва, ако разбереше, че в Кулата са пратени десет Сестри, които се опитват по всякакъв начин да подронят властта на Елайда, въпреки че усилията им досега не бяха дали явни плодове, ала Заседателките никак нямаше да се зарадват на факта, че е било пазено в тайна, защото тези Сестри се страхуваха, че някои Заседателки може всъщност да са от Черната Аджа. По-скоро Шериам и останалите щяха да разкрият за клетвите си пред Егвийн, отколкото да разкрият това. За тях резултатът нямаше да е много по-различен. Съветът досега не беше наказвал никоя с бой с пръчки, но според това как повечето Заседателки се дразнеха заради контрола на Егвийн над войната, едва ли щеше да е изненада, ако се вкопчеха с охота в една такава възможност да покажат, че все още притежават някаква власт, като в същото време изразят силното си възмущение.
Беонин определено беше единствената, противопоставила се на това решение — най-малкото докато не стана ясно, че останалите все едно ще го наложат — но също вдиша треперливо и лицето й се стегна. В нейния случай можеше да е изиграло роля и внезапното осъзнаване с какво точно се заема. Дори само да се намери някоя в Кулата, което е готова да разговаря, можеше да се окаже много трудна задача. Очите и ушите в Тар Валон можеха да предложат само дочути, но недоказани неща за събитията в Кулата; вестите за самата Кула идваха на трохи, от Сестри, пристъпили в Тел-айеран-риод, за да зърнат смътни отражения на будния свят, но всички тези жалки трошици сочеха до една, че Елайда управлява с едикти и по свой каприз и че дори Съветът не смее да й се опълчи. Лицето на Беонин придоби чак сивкав оттенък и тя започна да изглежда по-болнава и от Нисао. Аная и останалите изглеждаха повехнали до смърт.
Вълна от мрак се надигна у Егвийн. Тези жени с нея бяха измежду най-силните срещу Елайда, дори и мудната Беонин, която винаги държеше да говори вместо да действа. Е, Сивите бяха известни с убеждението си, че всичко може да се разреши с достатъчно говорене. Ами да го пробват тогава някой път с тролок, или просто с уличен разбойник, да ги видим докъде ще стигнат! Без Шериам и останалите съпротивата срещу Елайда щеше да се е разпаднала още преди да е съзряла. Тя все едно вече почти се разпадаше. А Елайда си седеше в Кулата по-стабилно от всякога и след всичко, през което бяха преминали, след всичко, което бяха сторили, изглежда, дори Аная съзнаваше как планът им се руши.
Не! Егвийн вдиша дълбоко и изправи гръб на седлото. Тя беше законната Амирлин, все едно какво беше целил Съветът, когато я издигнаха, и тя трябваше да поддържа бунта срещу Елайда жив с надеждата, че ще изцери Кулата. Ако това изискваше преструвки за преговори, то не за първи път Айез Седай щяха да се преструват, че преследват една цел, а в същото време да се домогват до друго. Каквото и да беше нужно, за да се задържи жив бунтът и да бъде свалена Елайда, тя щеше да го стори. Каквото и да е.