— Разтягай разговорите колкото е възможно по-дълго — каза тя на Беонин. — Можеш да говориш за каквото си щеш, стига да пазиш тайните, които трябва да се опазят, но за нищо не се съгласявай и ги оставяй те да говорят. — Сивата залитна в седлото. Определено изглеждаше по-болнава от Аная. Изглеждаше почти готова да повърне.
Когато лагерът се показа, със слънцето, издигнало се до половината от най-високата си точка по обед, ескортът от леко въоръжени конници възви обратно към реката, като остави Егвийн и Сестрите да изминат последната миля през снега единствено с охраната на Стражниците. Лорд Гарет се поспря, сякаш искаше отново да поговори с нея, но накрая обърна дорестия си кон на изток след конницата и го подкара в лек галоп, за да ги догони, докато се скриваха зад една дълга, обрасла с шубраци група дървета. Той нямаше да оповести пред никого за разногласията или споровете им, а освен това като всички останали вярваше, че Беонин и другите са просто кучета на Аджите. Стана й малко тъжно, че таи някои неща от него, но колкото по-малко хора знаеха една тайна, толкова по-вероятно беше тя да се опази.
Лагерът представляваше широко пространство с пръснати из него шатри с всевъзможни форми, размери, цветове и състояние, почти покриващи обграденото от дървета пасище по средата между Тар Валон и Драконова планина, сред кръг от коневръзи и редици фургони и коли, с почти толкова форми, колкото съществуваха на света фургони и коли. От няколко места на пет-шест мили от него се виеха кълбета дим от комини, но местните стопани стояха настрана, освен за да продават яйца, мляко и месо, или ако някой имаше нужда от Цяр след нещастен случай, а войската, събрана досега от Егвийн, изобщо не се виждаше, Гарет беше съсредоточил силите си по протежение на реката, като част от тях бяха заели селищата при мостовете на двата бряга, а останалите пребиваваха в така наречените от него „резервни лагери“, разставени по места, където мъжете бързо можеха да се притекат на помощ, за да бъде отблъснат щурм от Тар Валон, в случай че той не се окажеше прав по отношение на Върховния капитан Чубаин. Винаги предвиждай възможността твоите заключения да са погрешни, беше й казвал. Никой, разбира се, не оспорваше разстановката им, във всеки случай не по принцип. Доста от Сестрите бяха готови да поровичкат в подробностите, но в края на краищата единственият начин да се държи Тар Валон под обсада беше да се държат мостовете. А и повечето Айез Седай бяха доволни, че войниците са далеч от погледа им, ако не и от ума им.
Когато Егвийн и останалите приближиха, от лагера към тях поеха трима Стражници в менящи цветовете си плащове, единият много висок, а друг — много нисък, така че изглеждаха сякаш са се подредили на стъпала. Докато правеха поклоните си за Егвийн и Сестрите и кимаха на Стражниците зад тях, и тримата имаха онзи опасен вид на мъже толкова самоуверени, че не смятат за нужно да убеждават другите колко са опасни, което по някакъв начин го правеше още по-очевидно. Спокоен стражник и лъв, отпуснал се на хълма, гласеше една древна поговорка сред Айез Седай. Останалото от нея се бе изгубило с времето, но всъщност нямаше нужда да се казва повече. При сегашните обстоятелства Сестрите не бяха съвсем безгрижни за сигурността дори на лагер, пълен с Айез Седай, Стражниците патрулираха зорко на по няколко мили във всяка посока, като тръгнали за плячка лъвове.
Аная и останалите, всички освен Шериам, се пръснаха веднага щом стигнаха първата редица шатри зад фургоните. Всяка щеше да потърси своята глава на Аджа, привидно за да я уведоми за ездата на Егвийн до реката с лорд Гарет и по-важното, да разберат въпросните глави на Аджи, че някои от Заседателките говорят за преговори с Елайда и че Егвийн е останала твърда. По-лесно щеше да е, ако знаеше кои са тези жени, но дори клетвите за вярност не се простираха до разкриването им. Миреле едва не си глътна езика, когато Егвийн й го подхвърли. Да те натикат в една работа, без да си се обучила, едва ли е най-добрият начин да я научиш, а Егвийн знаеше, че има да учи океани за това какво значи да си Амирлин. Океани да учи, а в същото време и работата трябваше да върши.
— Моля да ме извините, Майко — каза Шериам, след като Беонин, последната, която са тръгна, се скри между шатрите, последвана от високия Стражник с белезите по лицето, — чака ме цяла купчина документи на писалището. — Липсата на ентусиазъм в гласа й беше разбираема. Шарфът на Пазителката вървеше с непрекъснато растящата грамада от донесения, които чакат да бъдат подредени, и документи, които да се подготвят. Въпреки усърдието й във всичко останало, което в случая означаваше поддържането на лагера, Шериам мърмореше пламенни съжаления, когато се изправеше пред поредната могила от документи, че не си е все още Надзорница на новачките.