Малко пред нея зад високата платнена стена, обкръжаваща лагерния терен за Пътуване, блесна сребриста светлина и миг след това през отвора излязоха две Сестри. Нито Федрин, нито Шемари бяха достатъчно силни, за да могат сами да изтъкат Портал, но свързани, биха могли да го докарат достатъчно голям, за да се проврат през него. Бяха прилепили глави, увлечени в дълбок разговор, и си закопчаваха наметалата. Егвийн задържа лицето си извърнато настрана и ги подмина. Двете Кафяви й бяха преподавали като новачка, а Федрин продължаваше да изглежда изненадана, че Егвийн е станала Амирлин. Длъгнеста като чапла, тя беше напълно в състояние да изгази дълбоката кал, за да я попита дали има нужда от помощ. Колкото до Шемари, енергична жена с ръбесто лице, която приличаше повече на Зелена, отколкото на архиварка, тя винаги се държеше повече от вежливо. Далеч повече. Дълбоките й реверанси, уместни по-скоро за новачка, съдържаха най-малкото намек за подигравка независимо колко гладка беше физиономията й, не на последно място защото бе известна с това, че започва реверансите си щом види Егвийн от стотина крачки.
Къде ли бяха ходили? Някъде на затворено може би, или поне на по-топло, отколкото в лагера. Всъщност никой не държеше сметка за влизанията и излизанията на Сестрите, дори Аджите им. Над всички властваше обичаят, а обичаят изключваше категорично преките въпроси с какво се занимава една жена или къде е ходила. Най-вероятно Федрин и Шемари бяха отишли да изслушат лице в лице свои очи и уши. Или може би да прегледат книга в някоя библиотека. Те все пак бяха Кафяви. Но тя неволно се замисли за подхвърленото от Нисао за Сестрите, които се измъкват при Елайда. Напълно възможно беше да се наеме някой лодкар, който да те прехвърли до града, където десетки малки водни врати осигуряваха достъп за всеки, който поискаше, но с Портал не се налагаше да се излагаш на показ и да се молиш за лодки. Само една Сестра, върнала се в Кулата със знанието за този сплит, можеше да ги лиши от най-голямото им предимство. А това нямаше как да се предотврати. Освен да поддържаш жив духа на съпротивата срещу Елайда. Освен да накараш Сестрите да повярват, че това може да приключи бързо. Стига само да имаше начин да свърши бързо.
Недалече от терена на Пътуването Егвийн дръпна юздите и изгледа намръщено дългата стена на една шатра, още по-закърпена и от Съвета. По дървения пасаж с лебедова походка се приближи една Айез Седай — беше облечена в просто тъмносиньо наметало и качулката криеше лицето й, ала новачките и останалите се дръпваха от пътя й, нещо, което нямаше да направят пред някоя търговка, да речем — спря се пред шатрата и я изгледа продължително, преди да дръпне настрана срязаното платнище, за да влезе, с толкова видимо нежелание, че все едно го изкрещя. Егвийн никога досега не беше влизала там. Можеше да долови привличания вътре сайдар, макар и смътно. Необходимото количество се бе оказало учудващо малко. Едно кратко посещение на Амирлин обаче нямаше да привлече особено внимание. А много искаше да види това, което сама беше задвижила.
Но щом слезе от седлото пред шатрата, се натъкна на едно дребно, но досадно затруднение. Нямаше къде да завърже Дайшар. За Амирлин винаги притичваше някой, който да й държи стремето и после да отведе коня, но ето, че сега тя стоеше тук, хванала юздите, а край нея се стичаха групички новачки и само бегло я поглеждаха, подминавайки я пренебрежително като някоя гостенка. До този момент всяка новачка познаваше всички Посветени по външност, но малко от тях бяха виждали отблизо Амирлинския трон. Тя дори не притежаваше лишеното от възраст лице, което да им подскаже, че е Айез Седай. Изсмя се горчиво и бръкна в кесията. Шалът щеше да им покаже коя е, а после можеше да нареди на някоя от тях да подържи за малко коня. Най-малкото освен ако не помислеха, че е безвкусна шега. Някои от новачките от Емондово поле се бяха опитали да дръпнат шала от врата й, за да я предпазят от неприятности. Не, това беше минало и свършило.