Покрай стените, между ниски дървени сандъци, светеха осем светилника. Един с малко олющена позлата, а останалите от боядисано желязо — нямаше два светилника с еднакъв брой рамене, но осигуряваха добро осветление, макар и не толкова ярко като навън. Маси, събрани, изглежда, от седем различни селски кухни, образуваха редица в центъра на покрития с платнище под, като пейките на трите най-отдалечени бяха заети от половин дузина новачки с наметалата им, изрядно скатани и поставени до тях, и всяка от жените беше обкръжена от сиянието на Силата. Тиана, Надзорничката на новачките, вървеше между масите и изненадващо, същото правеше и Шарина Мелой, една от новачките, взети в Муранди.
Е, Шарина не надвисваше съвсем като квачка над ученичките, просто наблюдаваше кротко, и може би Егвийн не трябваше да се изненадва, че я намира тук. Достолепна сивокоса баба с дебел кок на тила, Шарина беше ръководила много голямо семейство с много твърда ръка и, изглежда, беше осиновила всички останали новачки за свои внучки или племеннички. Тъкмо тя беше организирала малките „семейства“, изцяло по своя инициатива и очевидно заради чистото отвращение да ги вижда да хойкат насам-натам без надзор. Повечето Айез Седай не се задоволяваха само с присвиването на устни, когато им се припомнеше за това, въпреки че много бързо бяха приели формата, след като осъзнаха колко по-лесно е да се поддържа по този начин ред и да се организират уроците. Тиана следеше работата на новачките с такова усърдие, че изглеждаше очевидно, че се старае да пренебрегне присъствието на Шарина. Ниска и слабичка, с големи кафяви очи и трапчинки на бузите, Тиана изглеждаше някак млада въпреки безвременното си лице, особено сравнено с набръчканите бузи и широките бедра на по-високата новачка.
Двете боравещи със Силата Айез Седай на масата най-близо до входа, Кайрен и Ашманаил, също си имаха публика от две жени, Джаня Френде, Заседателка за Кафявите, и Салита Торанес, Заседателка за Жълтите. Айез Седай и новачките изпълняваха една и съща задача. Пред всяка жена по една плътна мрежичка, изплетена от Земя, Огън и Въздух, обкръжаваше малка купа, чаша или нещо подобно, всички изработени от лагерните ковачи, които бяха доста озадачени защо Сестрите искат такива неща да са изработени от желязо, и при това да са изковани толкова фино, че все едно са от сребро. Втора вълна. Земя и Огън, заплетени малко по-така, проникваше през всяка от мрежите, за да докосне предмета, който бавно побеляваше. Много, много бавно.
Способността със сплита нарастваше с практиката, но от Петте сили тук ключовата сила беше Земя, а освен самата Егвийн само още девет Сестри в лагера — наред с две от Посветените и близо две дузини новачки — притежаваха достатъчно от нея, за да могат изобщо да накарат сплитовете да се задействат. Малко от Сестрите обаче бяха склонни да отделят време за това. Ашманаил, толкова слаба, че изглеждаше по-висока, отколкото бе в действителност, почукваше с пръсти по масата от двете страни на простата метална чашка пред себе си и се мръщеше нетърпеливо на белия ръб, който бавно пълзеше от дъното към средата. Сините очи на Кайрен бяха толкова студени, че сякаш само с погледа си можеше да строши високия стакан, над който се трудеше. На него имаше едно съвсем малко бяло ръбче, почти на дъното. Егвийн май беше видяла тъкмо Кайрен да влиза преди малко.
Не на всички им липсваше ентусиазъм обаче. Джаня, тънка, с рокля от светло бронзова коприна и шал с кафяви ресни, следеше какво вършат Кайрен и Ашманаил с нетърпението на жена, която съжалява, че не може да прави същото. Джаня искаше да знае всичко, да знае как става всичко и защо става точно така. Ужасно се беше разочаровала, след като не можа да се научи как се прави тер-ангреал — само три Сестри освен Елейн го бяха постигнали досега, и то с колеблив успех — и беше положила изключително усилие да научи това умение дори след като изпитанията показаха, че не й достига сила в използването на Земя.
Салита първа забеляза Егвийн. Кръглолика и тъмна почти колкото въглен, тя я изгледа спокойно и жълтите ресни на шала й леко се люшнаха, щом направи изрядния си реверанс, точен до косъм. Издигната в Салидар, Салита бе част от един обезпокояващ модел: твърде много Заседателки се бяха оказали твърде млади за поста. Салита беше Айез Седай едва от трийсет и пет години, а на една жена рядко се даваше стол преди да е носила шала поне сто, Сюан във всеки случай виждаше в това модел и го смяташе за обезпокояващ, въпреки че не можеше да каже защо. Моделите, които тя не можеше да разбере, винаги я безпокояха. Все пак Салита беше станала за война срещу Елайда и често подкрепяше Егвийн в Съвета. Но не винаги, не и в това.