— Майко — хладно каза тя.
Главата на Джаня рязко се вдигна и лицето й светна в широка усмивка. Тя също бе за войната, единствената жена, която бе Заседателка преди разцеплението на Кулата, която го бе направила, освен Лелейн и Лирел, две от Сините, и макар подкрепата й за Егвийн да не беше винаги непоклатима, за това тя беше твърдо на нейна страна. Както обикновено, думите се заизливаха от устата й.
— Това никога няма да го проумея, Майко. Просто е удивително. Зная, че вече не бива да се изненадваме, когато ни поднесете нещо, за което никоя не е помисляла — понякога си мисля, че твърде дълбоко сме затънали в традициите, прекалено сигурни сме станали кое може и кое не може да се направи — но да отгатнете как се прави куендияр!… — Спря се за да си поеме дъх и Салита се вмести плавно в паузата. И хладно.
— Продължавам да твърдя, че е грешно — твърдо заяви тя. — Признавам, че откритието е един брилянтен труд от ваша страна, Майко, но Айез Седай не бива да правят неща за… продажба. — Салита вложи в тази дума цялото презрение на жена, която приема дохода от имението си в Тийр, без дори да се замисля как се е получил. Този манталитет не беше необичаен, въпреки че повечето Сестри преживяваха от щедрата си годишна заплата на Кулата. Или бяха преживявали, преди Кулата да се разцепи. — Отгоре на всичко — продължи тя, — почти половината Сестри, които са принудени да се занимават с това, са Жълти. Всеки ден получавам оплаквания. Ние най-малкото можем да намерим по-добро приложение на времето си от правенето на… дрънкулки. — Това й спечели гневния поглед на Ашманаил, Сива, и смразяващия такъв на Кайрен, която пък беше Синя, но Салита не им обърна внимание. Беше една от онези Жълти, които, изглежда, смятаха, че другите Аджи са само притурка към собствената им, която, естествено, имаше единственото наистина полезно предназначение.
— А и новачките не би трябвало изобщо да правят толкова сложни сплитове — добави се присъединилата се към тях Тиана. Надзорницата на новачките никога не се стесняваше да заговаря пред Заседателки или пред Амирлин, и сега беше изписала на лицето си недоволна гримаса. Явно не осъзнаваше, че от това трапчинките й ставаха още по-дълбоки и заприличваше на цупещо се момиченце. — Откритието наистина е забележително, и аз поне нямам никакви възражения да се продава, но някои от тези момичета едва успяват да карат едно огнено клъбце да промени цвета си. Позволяването да боравят със сплитове като този само ще ни затрудни да ги спрем да прескачат към неща, с които няма да се оправят сами, а Светлината знае, че това бездруго е достатъчно трудно. Та те могат дори да се самонаранят.
— Глупости, глупости — възкликна Джаня и размаха тънката си ръка, сякаш за да отмете самата идея. — Всяко избрано чедо вече може да прави три кълбета наведнъж, а това изисква само малко повече Сила. Никаква опасност няма, стига да са под наблюдението на Сестра, а те са винаги под наблюдение. Видях списъка. Освен това производството ни за един ден ще е достатъчно, за да се плати на войската за цяла неделя, ако не и повече, но само Сестрите не могат да произведат толкова много. — Леко примижа и изведнъж сякаш започна да гледа някак през Тиана. Словесният порой от езика й така и не забави, но вече като че ли говореше повече на себе си. — Трябва обаче много да внимаваме в продажбата. Морският народ има вълчи апетит за куендияр, а както изглежда, много от техните кораби още са в Иллиан и Тийр; благородниците също са алчни за него — но дори вълчите апетити си имат граници. Все още не мога да реша дали ще е най-добре всичко да се появи наведнъж, или да го пускаме да се цеди малко по малко. Рано или късно дори цената на куендияр ще започне да пада. — Изведнъж тя примига, погледна първо Тиана, а после Салита и леко килна глава на една страна. — Разбирате ме, нали?
Салита я изгледа навъсено и дръпна шала на раменете си. Тиана отчаяно вдигна ръце. Егвийн запази спокойствие. За първи път не изпита срам, че я хвалят за едно от нейните уж открития. За разлика от почти всичко останало освен Пътуването, това наистина беше нейно, въпреки че Могедиен й беше показала подхода преди да избяга. Жената всъщност не знаеше как точно трябва да се направи — най-малкото не беше разкрила такова знание, колкото и здраво да я притискаше Егвийн, а тя я беше притискала много здраво — но Могедиен беше ненаситно алчна, а дори в Легендарния век куендияр бил скъпо струващ лукс. Но се беше оказало, че знае достатъчно за направата му, та Егвийн да разгадае сама останалото. Във всеки случай, колкото и да възразяваха някои и колкото и упорито да се противяха, нуждата от пари означаваше, че производството на куендияр ще продължи. Въпреки че доколкото зависеше от нея, колкото по-дълго се отложеше продажбата, толкова по-добре.