Шарина плесна силно с ръце в дъното на шатрата и всички рязко извърнаха глави натам. Кайрен и Ашманаил също се обърнаха. Синята пусна сплитовете си върху стакана така, че той подскочи на масата и издрънча. Беше признак за досада. Процесът можеше да бъде започнат отново, въпреки че намирането на необходимата точка беше трудно, а някои Сестри се вкопчваха във всяка възможност да правят каквото и да било друго през часа, който трябваше да прекарат в шатрата всеки ден. Час или докато довършат един предмет — което дойдеше първо. Това уж трябваше да ги тласка да се стараят много и да усилват умението си, но само малко бяха стигнали по-далече.
— Боудвин, Никола — марш по класовете — обяви Шарина. Не говореше високо, но гласът й притежаваше сила, която можеше да прониже рояк гласове, да не говорим за тишината в шатрата. — Имате време само да си умиете ръцете и лицата. Хайде, бързо. Нали не искате да ви пишат забележки.
Боуд — Боудвин — се раздвижи бързо и енергично, като освободи сайдар и прибра полудовършената си гривна в един от сандъците, за да я довърши някоя друга, след което взе наметалото си. С пълни бузки, хубавка, тя носеше косата си на дълга тъмна плитка, макар че Егвийн не беше сигурна дали е получила разрешение от Женския кръг. Но пък онзи свят вече беше зад нея. Бързо излезе от шатрата, надявайки ръкавиците си, свела очи и без изобщо да поглежда към Егвийн. Явно все още не разбираше защо една новачка не може да прескочи да си побъбри с Амирлинския трон всеки път когато й хрумне, въпреки че са отраснали заедно.
Егвийн с най-голяма радост щеше да си побъбри с Боуд или с някоя от останалите, но Амирлин също имаше да учи уроци. Амирлин имаше много задължения, малко приятели и никакви фаворитки. Освен това дори привидността за покровителстване щеше да изтъкне момичетата от Две реки и да превърне живота им на новачки в мизерия. „А и за Съвета няма да ми свърши много добра работа“ — помисли тя кисело. Но съжаляваше, че момичетата от Две реки не го разбират.
Другата новачка, която Шарина спомена, нито напусна пейката си, нито спря да прелива. Черните очи на Никола светнаха към Шарина.
— Бих могла да стана най-добрата в това, ако поне веднъж ми се позволи наистина да се поупражнявам — изръмжа тя намусено. — Ставам по-добра; знам го. И да Прорицавам мога, ако искаш да знаеш. — Сякаш едното имаше нещо общо с другото. — Тиана Седай, кажете й, че мога да остана още малко. Сигурна съм, че мога да си довърша чашата преди другия клас, и съм сигурна, че Адине Седай няма да има нищо против, ако съвсем мъничко закъснея. — Ако урокът й започваше скоро, доста щеше да закъснее, ако се помотае, докато си довърши чашата: едночасовото й усилие я беше превърнало в бяла едва до средата.
Тиана отвори уста, но преди да е изрекла и дума, Шарина вдигна един пръст, а след малко — и втори. Изглежда, че това имаше някакво особено значение, защото Никола пребледня, моментално пусна сплитовете и скочи толкова бързо, че разклати пейката, за което си спечели кривите погледи на другите две новачки, с които седеше. Те обаче бързо се приведоха отново над работата си, а Никола почти изтича, за да тикне полудовършената чаша в един от сандъците и да грабне наметалото си. За изненада на Егвийн, една жена, която не бе забелязала, облечена в късо кафяво палто и широки панталони, скочи от мястото си върху платнището оттатък масите. Като мяташе синеоки ками по всички, които й се изпречеха пред погледа, Арейна изхвърча от шатрата след Никола: и двете — огледални образи на недоволство и възмущение. Това, че ги видя заедно, притесни Егвийн.
— Не знаех, че е позволено на приятелки да влизат тук, за да гледат — рече тя. — Никола още ли създава проблеми? — Никола и Арейна се бяха опитали да я изнудят, както и Миреле и Нисао, но не това имаше предвид. Това беше друга от многото тайни.
— Но-добре е момичето да другарува с Арейна, отколкото с някой от конярите — изсумтя Тиана. — Две вече са с дете, знаете ли, а други десетина най-вероятно също ще се сдобият. Момичето обаче има нужда от повече приятелки. Приятелките ще я оправят.