— Просто бях любопитна — отвърна предпазливо Егвийн, като преглътна предложението си да следят внимателно младата жена и приятелката й. Не й се щеше да говори за Никола. Твърде лесно щеше да се озове пред избора дали да лъже, или да разкрива неща, които не смееше да разкрие. Жалко, че не бе позволила на Сюан да уреди тиха смърт и за двете.
При тази мисъл трепна стъписана. Чак толкова ли се беше отдалечила от Емондово поле? Знаеше, че рано или късно ще й се наложи да заповяда на мъже да загинат в бой, и смяташе, че би могла да заповяда нечия смърт, ако нуждата се окажеше твърде голяма. Ако една смърт можеше да предотврати гибелта на хиляди, или дори на стотици, не беше ли редно да я заповяда? Но опасността, създадена от Никола и Арейна, беше просто в това, че можеха да разкрият тайни, които да създадат неудобства на Егвийн ал-Вийр. О, Миреле и останалите може би щяха да извадят късмет, ако се отървяха само с боя с пръчки, и те със сигурност щяха да смятат това за много по-неприятно, но неудобството, колкото и да беше голямо, не беше достатъчен повод за убийство.
Изведнъж Егвийн усети, че се е намръщила и че Тиана и двете Заседателки я гледат съсредоточено, Джаня при това без да си прави труда да скрие любопитството си зад маска на невъзмутимост. За да се прикрие, Егвийн отмести намръщените си очи към масата, на която Кайрен и Ашманаил отново се бяха заловили за работа. Бялото на чашата на Ашманаил се беше изкачило малко нагоре, но Кайрен скоро я догони. Повече от догони, тъй като нейният бокал всъщност беше два пъти по-висок от чашата.
— Умението ти се подобрява, Кайрен — каза одобрително Егвийн.
Синята вдигна очи към нея и вдиша дълбоко. Овалното й лице беше самото олицетворение на спокойствието, около леденосините очи.
— Тук няма кой знае какво умение, Майко. Трябва само да нагласиш сплита и да чакаш. — Последното съдържаше нотка жлъч и между другото имаше леко колебание преди „Майко“. Кайрен беше изпратена от Салидар с много важна задача, само за да види как тя се разпада на късчета, макар и не по нейна вина, и се беше върнала при тях в Муранди, за да завари всичко, което бе оставила, обърнато с краката нагоре, и едно момиче, което помнеше като новачка, носещо шарфа на Амирлин. Напоследък Кайрен прекарваше твърде много време с Лелейн.
— Подобрява се тя в някои други неща — каза Джаня навъсено към Синята сестра. Джаня можеше и да е била сигурна като всяка друга Заседателка, че Съветът си осигурява марионетка, когато издигнаха Егвийн, но изглежда, беше приела, че Егвийн наистина носи шарфа и заслужава подобаващото се уважение от всички. — Разбира се, аз се съмнявам, че ще догони Леане, освен ако не се съсредоточи, а още по-малко вас, Майко. Младата Боудвин всъщност може да я догони. Аз лично не бих искала да бъда надмината от новачка, но предполагам, че тя не го чувства така. — На бузите на Кайрен избиха червени петънца, а очите й се смъкнаха над бокала.
Тиана изсумтя.
— Боудвин е добро момиче, но губи повечето си време в кикотене и игри с другите новачки, вместо да се съсредоточи, ако Ша… — Вдиша рязко. — Ако не я наблюдават. Вчера двете с Алтин Конли се опитаха с два предмета наведнъж, просто за да видят какво ще стане, и те се разтопиха на буци. Непродаваеми, разбира се, освен ако не се намери някой, който да иска да си купи чаши от полужелязо, полукуендияр, запоени под ъгъл. А Светлината знае само какво можеше да сполети самите момичета. Като че ли не пострадаха, но знае ли човек какво може да се случи следващия път?
— Гледай следващ път да няма — каза разсеяно Егвийн, съсредоточила цялото си внимание върху чашата на Кайрен. Бялата линия пълзеше нагоре стабилно. Когато Леане правеше този сплит, желязото се превръщаше в бял куендияр все едно, че желязото бързо потъваше в мляко. За самата Егвийн промяната беше побърза от мигване на клепача, черно в бяло — за миг. Трябваха й и Кайрен, и Леане, но дори Леане не беше достатъчно бърза. На Кайрен и трябваше време, за да се подобри. Дни? Седмици? Колкото трябваше, защото всичко по-малко означаваше гибел за намесените жени и за мъжете, които щяха да гинат в сражения по улиците на Тар Валон и може би в самата Кула. Изведнъж Егвийн се зарадва, че одобри предложението на Беонин. Ако кажеше на Кайрен защо трябва да се постарае още повече, с това щеше да пришпори усилията й, но това беше поредната тайна, която трябваше да се пази, докато не дойде времето да бъде разкрита на света.
Глава 18
На приказка със Сюан
Дайшар, разбира се, го бяха отвели, когато Егвийн излезе от шатрата, но седемцветният шарф, показващ се от отвора на качулката, вършеше по-добра работа от айезседайското лице в отварянето на път през тълпата. Движеше се сред вълни от реверанси и тук-там по някой поклон от страна на Стражник или пък занаятчия с някаква работа при шатрите на Сестрите. Някои новачки писваха, щом видеха шарфа на Амирлин, и цели семейства слизаха бързичко от дървения пасаж и си правеха реверансите в калта на улицата. Откакто се принуди да наложи наказание за някои от жените от Две реки, се беше пръснала мълвата, че Амирлин е по-твърда дори от Серейл Баганд и че е най-добре да не се предизвиква гневът й, който можел да пламне като горски пожар. Не че повечето от тях познаваха достатъчно историята, за да имат някаква представа коя е била Серейл, но името й беше синоним за железен ред в Кулата в течение на сто години, а Посветените се грижеха новачките да поглъщат пикантни хапчици като тази. Беше добре, че качулката скрива лицето на Егвийн. На десетия път, когато няколко новачки се пръснаха от пътя й като подплашени зайци, тя толкова здраво стискаше зъби, че ако видеха лицето й, представата за нея като за жена, способна да сдъвче желязо и да изплюе пирони, щеше да се циментира. Имаше ужасното чувство, че след няколкостотин години Посветените щяха да използват името й за сплашване на новачките така, както сега използваха това на Серейл. Разбира се, най-напред оставаше дреболията с осигуряването на Бялата кула. Малките поводи за раздразнение трябваше да почакат. Смяташе, че в момента би могла да изплюе пирони и без да дъвче желязо.