Тълпата оредя и съвсем се стопи пред кабинета на Амирлин, който представляваше просто една висока платнена шатра със закърпени кафяви стени, въпреки помпозното си име. Също като Съвета, това място се избягваше, освен ако нямаш работа тук или не си повикана. Никой не беше просто поканван в Съвета на Кулата или в кабинета на Амирлин. И най-невинната покана и в двете наистина си беше привикване, факт, който превръщаше тази проста шатра в едно уютно за нея убежище. След като се шмугна вътре, тя с облекчение смъкна наметалото си. Двата мангала правеха шатрата приятно затоплена след студа навън, а и не отделяха много дим. От сухите билки, пръснати върху светещата жарава, лъхаше сладка миризма.
— Тези глупави момичета така се държат, че ще помислиш, че… — заръмжа тя ядосано и изведнъж млъкна.
Не се изненада, че вижда Сюан застанала до писалището в проста синя вълнена рокля, с широката кожена папка, притисната до гърдите й. Повечето Сестри като Делана като че ли продължаваха да вярват, че тя е понижена до ролята да въвежда Егвийн в протокола и да изпълнява дребни задачи, и че би трябвало да изпитва яд и в двата случая, но тя винаги се оказваше тук рано-рано, което до този момент, изглежда, не беше забелязано. Виж, Сюан преди време беше Амирлин, която дъвче желязо, въпреки че никой, който не го знаеше, нямаше да го повярва. Новачките я сочеха с пръст толкова често, колкото и Леане, но някак със съмнение, че наистина е тази, за която говорят Сестрите. Хубава, макар и не чак красива, с нежна уста и тъмна лъскава коса до раменете, Сюан изглеждаше още по-млада и от Леане, едва няколко години по-голяма от Егвийн. Можеше да я вземат за някоя Посветена без заметнатия над лактите й шал със сини ресни. Точно затова тя никъде не ходеше без шала, за да избегне неприятни грешки. Очите й обаче не се бяха променили повече от духа й и сега бяха като две ледени шила, прицелени в жената, чието присъствие беше изненада.
Халима при всички случаи беше добре дошла, но Егвийн все пак не беше очаквала да я види изтегната върху яркоцветните възглавнички, струпани в единия край на шатрата, подпряла глава с ръка. Докато Сюан беше хубава с хубостта на млада жена — млада поне привидно — нещо, което караше и мъже, и жени да й се усмихват, то Халима беше зашеметяваща, с големи зелени очи върху съвършено лице и с пълни, твърди гърди от онези, които карат мъжете да преглъщат, а жените да се мръщят. Не че Егвийн се мръщеше или вярваше на клюките, разпространявани от жени, изпитващи ревност от начина, по който Халима привлича мъжете със самото си съществуване. В края на краищата какво да направи, че изглежда така. Но въпреки че положението й на секретарка на Делана беше явно въпрос на благотворителност от страна на Сивата сестра — зле образована селска жена, Халима изписваше буквите с непохватността на малко дете — Делана обикновено я държеше заета през целия ден с всевъзможни измислени задачки. Тя рядко се появяваше преди времето за спане, а и тогава почти винаги беше, защото е чула за поредното главоболие на Егвийн. Нисао нищо не можеше да направи срещу тези главоболия, дори когато прилагаше новото Церене, но масажите на Халима вършеха чудеса дори когато болките караха Егвийн да хленчи.