— Това си е работа на Делана. — Обсъждането на действията на друга Сестра беше точно толкова забранено, колкото намесата в тях. Само според обичая, не по закон, но някои обичаи бяха силни като закон. Разбира се, нямаше защо да напомня това точно на Сюан.
Егвийн потърка слепоочията си и внимателно седна на стола зад писалището, но той въпреки това се поклати. Беше направен да се сгъва за превозване във фургон и краката му имаха навика да се клатят точно когато не трябва и никой от дърводелците не беше успял да го поправи. Масата също се сгъваше, но се крепеше по-здраво. Тя съжали, че не се бе възползвала от възможността да си вземе нов стол в Муранди, но толкова много неща трябваше да се закупят тогава, а нямаше достатъчно пари за пилеене, след като вече си имаше стол. Поне се беше снабдила с две лампи на стойки и една за маса, и трите от боядисано в червено желязо, но с добри огледала, по които нямаше мехурчета. Хубавото осветление като че ли не облекчаваше главоболието, но все пак беше по-добре, отколкото да се опитва да чете на лоени свещи и фенер.
Дори Сюан да улови упрека, това не я спря.
— Да знаете, че не е само буен нрав. Един-два пъти имах чувството, че е на ръба да се опита да ми посегне. Предполагам, че е достатъчно благоразумна да не стига чак дотам, но не всички са Айез Седай. Убедена съм, че тя е счупила по някакъв начин ръката на един от майсторите колари. Той твърди, че сам е паднал, но като че ли ме лъже — очите му шават и устата му трепери. Едва ли би си признал, че някаква си жена му е извила лакътя назад, нали?
— Хайде престани, Сюан — уморено каза Егвийн. — Човекът сигурно е искал да си вземе почивни дни. — Тъй трябваше да е. В никой случай не можеше да разбере как би могла Халима да счупи ръката на един мъж. Както и да я опишеш, мускулеста нямаше да върви.
Вместо да отвори щампованата кожена папка, която Сюан бе сложила на масата, тя отпусна ръце от двете й страни. Това щеше да ги задържи по-далече от главата й. Може би ако пренебрегнеше болката, този път тя щеше да си отиде сама. Освен това, за разлика от обикновено, този път тя имаше да сподели информация със Сюан.
— Изглежда, че някои от Заседателките говорят за преговори с Елайда — започна тя.
Сюан се намести на едно от двете кекави трикраки столчета и заслуша напрегнато — само пръстите й се движеха, леко приглаждайки полите й, докато Егвийн свърши. После ги стисна в юмруци и изръмжа няколко ругатни, прекалено люти дори за нея — почна с пожеланието цялата им сган до смърт да се задави с черва от престояла цяла неделя риба, а после по задници да се влачат и дъно да не намерят. Още по-лошото беше, че излизаха от това младо, миловидно личице.
— Предполагам, че сте права, като сте го оставили да продължи — промърмори тя, след като дъждът от хули престана. — След като са започнали, приказките ще се разпространят, а така печелите един ход напред. Беонин не би трябвало да ме изненадва, предполагам. Беонин е амбициозна, но винаги съм смятала, че щеше да притича обратно при Елайда, ако Шериам и останалите не я бяха стегнали. — Тя прикова Егвийн с очи, сякаш за да придаде повече тежест на думите си. — Съжалявам, но е Вирилин и останалите също не ме изненадват, Майко. Като изключим Сините, шест Заседателки от пет Аджи избягаха от Кулата след преврата на Елайда. — Устните й леко се присвиха при споменаване на името. — И тук имаме по една от всяка от тези пет. Снощи бях в Тел-айеран-риод, в Кулата…
— Надявам се, че си била предпазлива — рязко я прекъсна Егвийн. Сюан понякога не разбираше много значението на думата „предпазливост“. Зад няколкото тер-ангреала за сън, с които разполагаха, стояха дълги опашки от Сестри, задъхващи се от желание да ги използват, най-вече за да навестят Кулата, и макар на Сюан да не беше чак забранено, то почти се подразбираше. Можеше цяла вечност да си записва името, без Съветът да й отстъпи и една-единствена нощ. Като оставим настрана, че Сестрите обвиняваха преди всичко Сюан за разцеплението на Кулата — не бяха приели връщането й толкова топло като Леане — та като оставим това настрана, твърде много от тях помнеха грубите й уроци, докато беше една от малкото, които знаят как да използват съновните тер-ангреали. Сюан не търпеше глупачките, а всички се държаха глупаво в първите си посещения в Тел-айеран-риод, тъй че сега тя трябваше да заема реда на Леане, когато искаше да посети Света на сънищата, и ако там я видеше някоя друга Сестра, „следващото“ щеше да е изрична забрана. Или по-лошо, издирване коя й е заела тер-ангреал, което можеше да завърши с разкриването на Леане.