— В Тел-айеран-риод — заяви Сюан с пренебрежителен жест — аз съм друга жена, в различна рокля всеки път, когато завия на някой ъгъл. — Това беше добре да се чуе, въпреки че приличаше по-скоро на липса на контрол, отколкото на съзнателно намерение. Вярата на Сюан в собствените й възможности беше понякога по-голяма от допустимото. — Работата е, че снощи видях част от списък на Заседателките и успях да прочета повечето имена, преди да се превърне в опис на вина. — Това често се случваше в Тел-айеран-риод, където нищо не се задържаше дълго, освен ако не беше отражение на нещо постоянно в будния свят. — Андая Форп е издигната за Сивата, Рина Хафдън за Зелената, а Джюйлейн Мадоум за Кафявата. Никоя от тях не е носила шала повече от седемдесет години. Елайда има същия проблем като нас, Майко.
— Разбирам — промълви Егвийн. Осъзна, че разтрива слепоочията си. Пулсът зад очите й продължаваше да се усилва. Винаги ставаше така. До мръкване щеше да съжалява, че е изгонила Халима. Свали решително ръце на масата и отмести кожената папка пред себе си един пръст наляво, а после я дръпна обратно. — А останалите? Трябваше да заместят шест Заседателки.
— Феране Нееран е издигната за Белите — каза Сюан, — а Суана Драганд — за Жълтите. И двете са били преди в Съвета. Списъкът беше само частичен и не можах да го изчета целия. — Тя вирна упорито брадичка. — Една-две, издигнати преди обичайния срок, щеше да е съвсем обичайно — случва се, макар и не често — но с това те стават единайсет — може би дванайсет, но единайсет със сигурност — общо при нас и в Кулата. Не вярвам в толкова големи съвпадения. Когато всички търговци на риба изкупуват на една и съща цена, съм готова да се обзаложа, че предната нощ са пили в една гостилница.
— Не е нужно да ме убеждаваш повече, Сюан. — С въздишка, Егвийн се отпусна назад и автоматично хвана крака на стола, който винаги се опитваше да се сгъне, щом направеше това. Явно ставаше нещо странно, но какво означаваше то? И кой можеше да влияе на избора на Заседателки във всяка Аджа? Всяка Аджа освен Синята най-малко; те си бяха избрали една нова Заседателка, но Мория беше Айез Седай от над сто години. И може би Червените също не бяха засегнати; никой не знаеше какви промени стават при Червените сестри, ако изобщо ставаха. Може би Черната стоеше зад всичко това, но какво можеха да спечелят, освен ако всички тези твърде млади Заседателки не бяха Черни? Това изглеждаше при всички случаи невъзможно: ако Черната Аджа бе придобила чак толкова влияние, то Съветът отдавна щеше да е пълен само с Мраколюбки. И все пак, ако тук имаше шаблон и всяко съвпадение трябваше да се изключи, то тогава все някой трябваше да е в центъра на всичко. От всичкото това мислене за възможности и невъзможности тъпата болка зад очите й стана малко по-остра.
— Ако това в края на краищата се окаже случайност, Сюан, ще съжалиш, че изобщо си помислила, че си видяла загадка. — Усмихна се насила след като го каза, за да отнеме жилото. Амирлин трябваше да внимава с приказките си. — Но след като ме убеди, че има загадка, искам да я реша. Кой е виновен и какво целят? Докато не го разберем, все едно че не знаем нищо.
— Само това ли искаш? — каза сухо Сюан. — Преди вечеря или след?
— След вечеря смятам, че ще е добре — сопна се Егвийн и вдиша дълбоко при стъписаната физиономия на Сюан. Нямаше смисъл да докарва главоболие и на нея. Думите на една Амирлин имаха сила и понякога — последствия; трябваше да го запомни. — Но колкото можеш по-скоро ще е много добре. Знам, че можеш да побързаш.
Стъписана или не, Сюан като че ли разбра, че избухването на Егвийн не идва само от собствения й сарказъм. Въпреки младоликата си външност, тя от много години се беше научила да разчита човешките лица.
— Да ида ли да потърся Халима? — попита тя и понечи да стане. Липсата на хапливост в изричането на името показваше колко е загрижена. — Няма да отнеме и минута.
— Ако отстъпвам пред всяка болка, нищо няма да свърша — отвърна Егвийн и отвори папката. — Я да видим какво си ми донесла днес? — Ръцете си обаче задържа върху листовете, за да престане да разтрива главата си.
Една от задачите на Сюан всяка сутрин беше да донесе това, което Аджите са готови да споделят от своите мрежи от очи и уши, заедно с това, което отделните Сестри предаваха на своите Аджи, а пък Аджите бяха решили да го предадат на Егвийн. Този процес на пресяване беше странен, но все пак предлагаше доста ясна картина за света, като се добавеха и бележките на самата Сюан. Тя беше съумяла да опази своите агенти от времето, когато беше Амирлин, с простия факт, че отказа да каже на когото и да било кои са въпреки настояванията на Съвета и в края на краищата никоя не можеше да отрече, че тези очи и уши са на Амирлин и че по право те трябва да донасят на Егвийн. О, имаше доста недоволство по този повод, и от време на време все още се проявяваше, но никой не можеше да отрече фактите.