Както обикновено, първото донесение не идваше нито от Аджите, нито от Сюан, а от Леане, изписано на тънки хартиени листове с плавен, елегантен почерк. Егвийн не можеше да разбере защо точно, но човек никога не можеше да се усъмни, че всичко, написано от Леане, е писано от жена. Тези страници Егвийн поднасяше една след друга над огъня на настолната лампа, след като ги прочетеше, и оставяше хартията да изгори почти до пръстите й, след което смачкваше пепелта. Щеше да им е трудно на двете да се правят почти на непознати пред хората, ако допуснеше донесенията й да попаднат в нечии ръце.
Много малко Сестри бяха наясно, че Леане разполага с очи и уши в самия Тар Валон. Сигурно беше единствената Сестра в това отношение. Човешка слабост си беше да следиш изкъсо както става по улицата, като в същото време не забелязваш какво има пред краката ти, а Светлината знаеше, че Айез Седай притежаваха толкова човешки слабости, колкото всички други. За жалост, Леане нямаше да съобщи кой знае какво.
Хората й в града се оплакваха, че улиците били мръсни и че ставали все по-опасни след мръкване и все по-малко безопасни след съмване. Доскоро престъпността беше почти непозната в Тар Валон, ала сега стражите на Кулата бяха изоставили улиците, за да охраняват пристанищата и мостовите кули. Освен да събира митнически налози и да изкупува продоволствие, и двете с помощта на посредници. Бялата кула като че ли напълно се беше откъснала от града. Големите порти, пропускащи външни хора да влизат в Кулата, оставаха затворени и залостени, и никой не беше виждал Сестра извън Кулата, та да я познае като Айез Седай, откакто бе започнала обсадата, ако не и по-рано. Всичко това само потвърждаваше предишните донесения на Леане. На последната страница обаче Егвийн повдигна вежди. Според разнасяните по улиците слухове, Гарет Брин бил открил таен подстъп към града и скоро щял да се появи вътре с цялата си войска.
— Леане щеше да каже, ако някой е изрекъл дума, която може да намеква за Портали — бързо заговори Сюан, щом забеляза изражението на Егвийн. Тя, разбира се, вече беше изчела всички тези доклади и знаеше какво вижда Егвийн по страницата, която държеше. Намести се на кекавото столче и едва не падна, толкова не внимаваше. Това обаче не я забави и на косъм. — А можете да сте сигурна, че Гарет нищо не е изтървал — продължи тя, докато се изправяше. — Не че някой от войниците му е толкова глупав, та да дезертира тепърва в града, но той знае кога да си държи езика зад зъбите. Просто си е спечелил славата, че може да напада там, където е невъзможно да се появи. Правил е невъзможното достатъчно често, за да го очакват от него. Това е всичко.
Прикривайки усмивката си, Егвийн поднесе листа, споменаващ за лорд Гарет, над пламъка и го загледа как се нагъва и почернява. Само преди месеци вместо хвалба Сюан щеше да подхвърли няколко хапливи думи по адрес на същия този мъж. Не беше възможно да й липсва прането и лъскането на ботушите му, но Егвийн я беше забелязвала да се заглежда по него в редките случаи, когато идваше в стана на Айез Седай. Да се заглежда и да побягва тутакси, ако той само извърне очи към нея. Сюан! Да бяга! Сюан беше Айез Седай от повече от двайсет години и Амирлин цели десет, но имаше точно толкова представа как да се справиш с любовта, колкото една патка как се стрижат овце.
Егвийн смачка пепелта, изтупа ръцете си и усмивката й повехна. Нямаше право да обсъжда Сюан. Самата тя също беше влюбена, но дори не знаеше къде по широкия свят е Гавин, нито как да постъпи. Неговият дълг си беше към Андор, а нейният — към Кулата. А единственият начин да се преодолее тази пропаст, обвързването му, можеше да доведе до смъртта му. По-добре беше да го остави, да го забрави напълно. Все едно да забрави собственото си име. А тя щеше да го обвърже. Знаеше го. Разбира се, не можеше да го обвърже, без да знае къде е той, без да го хване в ръцете си, тъй че всичко се затваряше в омагьосан кръг. Мъжете бяха такава… досада!
Спря се да притисне отново пръстите си на слепоочията — което изобщо не смали ужасното пулсиране — и избута Гавин от ума си. Доколкото й беше по силите. Смяташе, че вече предвкусва какво е да си имаш Стражник; в тила й винаги присъстваше нещо от Гавин. Нещо, готово винаги да си пробие път до съзнанието й в най-неподходящия момент. Съсредоточи се над текущата си работа и вдигна следващата страница.