Поне по отношение на очите и ушите, сякаш голяма част от света беше изчезнала. Почти никакви вести не идеха от земите, завладени от сеанчанците, а малкото, които все пак капеха, се свеждаха до безкрайни описания на докараните от сеанчанците зверове, представяни като доказателство, че използват Твари на Сянката, ужасяващи разкази за жени, изпитвани, за да се види дали трябва да бъдат окаишени за дамане, и потискащи истории за… приемането им. Сеанчанците, изглежда, се оказваха не по-лоши владетели от всички други и по-добри от някои — стига да не си жена, способна да прелива — и вече твърде много хора като че ли се отказваха от мисълта за съпротива, след като се разбереше, че сеанчанците ги оставят да си живеят обичайния живот. Почти толкова зле беше и в Арад Доман, откъдето идваха само слухове, признати за такива от Сестрите, написали докладите, но включени само за да се покаже състоянието, в което се намираше страната. Крал Алсалам бил мъртъв. Не, той започнал да прелива и се побъркал. Родел Итуралд, Великият капитан, също бил мъртъв, или пък узурпирал трона, или нахлул в Салдеа. Съветът на търговците също така бил избит до крак — или били избягали от страната, или били започнали гражданска война за следващия крал. Всяко от тези неща можеше да е истина. Или нито едно. Аджите бяха свикнали да виждат всичко, но сега една трета от света беше забулена в гъста мъгла, само с много тънки пролуки. И никоя Аджа не беше сметнала за редно да предаде какво са вплели там.
Друг проблем беше, че Аджите смятаха за съществени различни неща и общо взето пренебрегваха всичко останало. Зелените например особено се интересуваха от приказките за войските от Граничните земи край Нови Брем, на стотици левги от Погибелта, която уж трябваше да пазят. Техният доклад говореше за Пограничниците и за никой друг, сякаш трябваше нещо да се направи, и при това — тутакси. Не че предлагаха нещо, или да намекваха поне, но от смачкания, набързо изписан лист лъхаше отчаяние.
Егвийн знаеше истината за това положение от Елейн, но бе доволна да остави засега Зелените да скърцат със зъби, след като Сюан беше разкрила защо се въздържат да посочат нещата каквито са. Според нейната агентка в Нови Брем Пограничниците се придружаваха от петдесет или сто Сестри, може би двеста. Броят на Айез Седай можеше да е несигурен и сто на сто беше преувеличен, разбира се, но присъствието им там беше факт и Зелените го знаеха, въпреки че в изпращаните доклади никога не се споменаваше за това. Никоя Аджа не бе споменала за тези Сестри в докладите си. В края на краищата обаче нямаше голяма разлика дали са двеста, или две. Никой не можеше да е сигурен кои са тези Сестри или защо са там, но да се пъха нос със сигурност щеше да прилича на вмешателство. Изглеждаше странно, че са замесени във война между Айез Седай и в същото време според обичая не се месеха в делата си, но за щастие беше така.
— Добре поне, че не предлагат да пратим някоя в Кемлин. — Егвийн примигна. Болката зад очите й се усили от напрягането над дребните букви.
Сюан изсумтя пренебрежително.
— Че защо? Доколкото знаят, Елейн се оставя да я напътстват Мерилил и Вандийн, така че са сигурни, че ще си получат своята кралица Айез Седай, и при това Зелена. Освен това докато ашаманите стоят настрана от Кемлин, никой не иска да ги разбунва. Така са дошли нещата, че ще е все едно да вадим медузи от водата с голи ръце, и дори Зелените го знаят. Все едно, това няма да спре някоя Сестра, Зелена или друга, да прескочи до Кемлин. Само една кротка визита, за да се види с някоя от своите очи и уши. Или рокля да си поръча, или да си купи седло, или Светлината само знае за какво.
— Дори Зелените? — възкликна остро Егвийн. Всяка знаеше, че Кафявите се държат така, а пък Белите иначе, дори когато явно не беше така, ала понякога тя леко настръхваше, като чуеше, че и Зелените са като омесени от едно тесто, все едно че са една и съща жена. Може би наистина мислеше за себе си като за Зелена, или че е била такава, което беше глупаво. Амирлин беше от всички Аджи и от нито една — тя намести шарфа на раменете си, припомняйки си този факт, олицетворен от седемте ивици — а и преди всичко никога не беше принадлежала към никоя. Ала все пак изпитваше — не привързаност; това бе твърде силно — чувство за сходство между себе си и Зелените сестри. — Колко Сестри отсъстват, Сюан? Дори и най-слабите могат да Пътуват свързани и бих искала да знам къде ходят.
За миг Сюан се намръщи угрижено.