— Около двайсет, мисля. Може да са и по-малко. Броят се мени всеки ден. Всъщност никой не държи сметка. — Наведе се напред, но този път предпазливо. — Дотук извъртахте великолепно, Майко, но това не може да продължи дълго. Рано или късно Съветът ще разбере за всичко, което става в Кемлин. Може би ще приемат, че сеанчанските пленнички се държат в тайна — това ще го сметнат за работа на Вандийн или на Мерилил, — но те знаят вече за Морския народ в Кемлин и рано или късно ще разберат за сделката с тях. И за Родството, ако не за замисъла ви. — Сюан отново изсумтя, макар и колебливо този път. Тя самата не беше сигурна как да приеме идеята за оттеглянето на Айез Седай в Родството, още по-малко как другите Сестри щяха да я приемат. — Моите очи и уши нищо не са забелязали досега, но все някоя ще се досети, бъдете сигурна. Не можете да го отлагате дълго, че току-виж сме нагазили в стадо сребруши.
— Някой ден — промърмори Егвийн — ще трябва да ми ги покажеш тези сребруши, дето все ми ги споменаваш. — Сюан отвори уста и тя вдигна ръка да я спре. — Някой ден. Споразумението ни с Морския народ ще създаде проблеми — призна тя, — но когато Аджите чуят намеци, няма да разберат веднага какво са чули. Сестри да учат Морския народ в Кемлин? Нещо нечувано, но коя ще почне да задава въпроси или да се меси, против всички обичаи? Сигурна съм, че ще падне голямо мърморене, може би ще се повдигнат няколко въпроса в Съвета, но докато се разбере, че наистина има сделка, вече ще съм представила плана си за Родството.
— Смятате, че това няма да им наточи зъбите? — Сюан намести шала си, без да се опита дори да скрие неверието си. Дори се намръщи.
— Ще предизвика спорове — разсъдливо промълви Егвийн. Много меко казано. Хаос, това щеше да предизвика, след като узнаеха всичко. Може би най-големите размирици сред Айез Седай откак свят се помни. Но Кулата западаше вече от хиляда години и тя смяташе да сложи край на това. — Но смятам да го направя стъпка по стъпка. Айез Седай може и да не обичат да говорят за възраст, Сюан, но много скоро ще схванат, че заклеването на Клетвената палка съкращава живота ни най-малко наполовина. Никой не иска да умре преди отреденото му време.
— Стига да се убедят, че наистина има Родственичка на шестстотин години — каза с яд Сюан и Егвийн въздъхна раздразнено. Сюан и в това не беше убедена, в твърденията на Родственичките за дълголетието им. Егвийн ценеше съветите й, ценеше това, че не казва просто онова, което на нея би й се харесало, ала понякога се запъваше също като Романда или Лелейн.
— Ако се наложи, Сюан — каза тя ядосано, — просто ще уредя някои Сестри да си поговорят с няколко жени, със сто години по-възрастни от която и да било от тях. Могат да се опитат да ги отхвърлят като дивачки и лъжкини, но Реане Корли може да докаже, че е била в Кулата и кога. Както и някои други. С повече късмет, ще убедя Сестрите да приемат да бъдат освобождавани от Трите клетви, за да могат да се оттеглят в Родството още преди да са научили за сделката с Ата-ан Миере. А приемат ли, че всяка Сестра ще се освобождава от Клетвите, няма да е чак толкова трудно да ги убедя да оставят Сестрите от Морския народ на мира. Освен това, останалото от това споразумение са дреболии. Както ти самата често твърдиш, умение и ловка ръка са нужни, за да постигнеш нещо в Съвета, но късметът е абсолютно задължителен. Е, ще се постарая да вложа цялата си ловкост, а колкото до късмета, той, изглежда, поне този път е на моя страна.
Сюан се понамръщи и захъмка, но в края на краищата трябваше да се съгласи. Съгласи се дори, че Егвийн може и да успее да се измъкне, с повече късмет и добър избор на подходящия момент. Не че беше убедена както за Родството, така и за договора с Морския народ, но предлаганото от Егвийн беше толкова безпрецедентно, че можеше да мине пред Съвета преди да са осъзнали какво им се струпва на главите. Егвийн бе готова да се примири и с това. Каквото и да се поднесеше на Съвета, почти винаги в опозиция заставаха достатъчно Заседателки, за да се постигне съгласието много трудно, а в Съвета нищо не се приемаше без поне Малък консенсус. Струваше й се, че повечето й занимания в Съвета се изразяваха в това да ги убеди да направят нещо, което не искат да направят. Всъщност нямаше причина това да е по-различно.
Докато Зелените се съсредоточаваха върху Граничните земи, то Сивите в момента гледаха главно на юг. Всички Аджи бяха смаяни от донесенията от Иллиан и Тийр за големия брой дивачки сред Морския народ, нещо, което те намираха за интересно, наистина, макар че, изглежда, съществуваше силно съмнение доколко може да е вярно, иначе Сестрите щяха отдавна да го знаят. В края на краищата как можеше да се скрие такова нещо? Никоя не споменаваше, че досега просто са гледали на повърхността, без да надникнат по-надълбоко. Сивите обаче бяха по-скоро объркани от продължаващата сеанчанска заплаха за Иллиан и наскоро започналата обсада на Тийрския камък. Войните и военните заплахи винаги объркваха Сивите, след като те се бяха посветили да прекратяват враждите. Както и да разширяват влиянието си, разбира се — всеки път, когато Сивите прекратяха някоя война с мирен договор, това усилваше влиянието на Айез Седай, но най-вече на самите Сиви. Сеанчанците обаче, изглежда, не се занимаваха с преговори, най-малкото с посредничеството на Айез Седай, и гневът на Сивите от това, че ги отхвърлят, се изразяваше в резките думи, с които описваха граничните сеанчански нахлувания, както и трупането на военна сила от страна на лорд Грегорин, Стюарда на Иллиан от името на Преродения Дракон, титла, която сама по себе си будеше загриженост. Тийр също така си имаше своя Стюард в името на Преродения Дракон, Върховния лорд Дарлин Сиснера, и той беше обсаден в Камъка от благородници, отказващи да приемат Ранд. Тази обсада беше доста странна. Камъкът си имаше свои пристани и враговете на Дарлин не можеха да прекъснат снабдяването му, въпреки че държаха останалата част от града, а те, изглежда, се задоволяваха с това да си седят там и да чакат. Или навярно просто не можеха да измислят какво да направят. Само айилците бяха превземали Камъка с щурм, а никой не беше успявал да го изтощи с глад. Сивите залагаха известни надежди на Тийр.